Изключително притеснително е, че в последните години публичната реч, особено политическата, налага модели на речева агресия, които често след това виждаме да стават модели и в общуването в нашето общество. Това е една изключително неприятна тенденция, която коментираме от повече от 15 години. Това каза езиковедът и преподавател в СУ "Климент Охридски“ доц. Владислав Миланов в интервю за "Фокус".
"Ние свикнахме и се научихме да виждаме в тази реч и комичното, и ироничното, и сатирата, но истината е, че ние все пак очакваме тази реч да бъде наситена с ясни конкретни послания, тази реч да бъде във високия регистър на общуването, тази реч да бъде информативна, но да бъде и образна, да бъде метафорична,“ отбеляза той и допълни, че е недопустимо обидата и обидното говорене с такива мащаби да навлизат в публичното говорене, и че трябва да бъдем непримирими към тази много неприятна тенденция.
По думите му речта прави така, че да достигаме един до друг, дори когато не приемаме хипотезите на опонента си. "И когато един политик през речта си не може да достигне до хората, когато един политик през речта си не изразява ценностната си система, това вече е сериозен проблем,“ изтъкна той.
Основните изводи от научните изследвания на доц. Владислав Миланов, свързани с българския език в политически контекст, са, че някои граници в добрия тон в общуването отдавна са прекрачени. "Голяма част от българските политици не знаят с какъв темпоритъм да говорят, не знаят, че трябва да задържат вниманието на този, който слуша, без да го напрягат, и ако говорят прекалено бързо в т.нар. телеграфен стил, който ние наблюдаваме особено по време на парламентарния контрол, го губят. Другата тенденция е неумението едно сложно изречение да бъде произнесено така, че да достигне ясно и разбираемо до този, който го възприема. Накъсана реч, много често разпадащ се синтаксис – това явление наблюдаваме особено у някой политици, при които се смесват влияние от чужди езици, смесва се разговорната небрежност, а и някои пропуски още от училищното образование. И ние анализираме едни реплики, в които не можем да намерим фокус на изречението,“ обясни специалистът и добави, че друга често срещана тенденция е, че макар и дълги и многословни, речите на политиците се отличават с изключително бедната си съдържателност.
Всички тези тенденции според него показват пренебрежение, небрежност в изказа, което се обяснява с една политическа ситуация, която е в изключителна криза, и от тази криза като че ли няма изход, но виждаме как се задълбочават тенденциите към речева агресия, към клишета, към небрежна разговорност. "Езикът е много сложно явление. Какъвто е човекът, такъв е и неговият език. За съжаление през последните години по речта трудно можем да идентифицираме личността на политиците, защото те се научиха да се крият зад клишетата, да говорят с готови формули, зад които трудно различаваме присъствие, и зад които има пропаст между думите и това, което следва от думите. Тази криза в държавата намира своя израз и в речта,“ обобщи доц. Владислав Миланов.