Доц. д-р Спас Ташев е ръководител на департамент „Демография“ в ИИНЧ-БАН, а също така преподава в Катедра „Национална сигурност и публична администрация“ при Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград.
Тази сутрин от репортаж на БТВ с изненада научих, че за попълване на недостига на работна ръка в туристическия сектор, се очакват работници от Непал и "стан"-страните (Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан и т.н.).
Не знам какво заплащане се предлага на такива работници в туристическия сектор,
но с оглед на сравнително големите разстояния, щом идват, значи има задоволително материално стимулиране.
От няколко години отстоявам идеята, че България трябва да разработи собствен миграционен модел,
ориентиран към българските исторически общности в съседните държави: Северна Македония, Сърбия (Западни покрайнини и Поморавия), Албания и Косово. Ние не трябва да се стремим на всяка цена да накараме представителите на тези общности да се заселват трайно у нас, а да насърчаваме техни сезонни трудови миграции към България. Пък ако някой остане - добре ще е дошъл. По този начин с оглед на късите разстояния, от една страна ще задоволяваме сезонните нужди на туристическия сектор (но не само, защо не и строителния?) от работна сила, а от друга страна ще задържим българските общности в съседните държави в историческите им обитания, като им създаваме възможност за поминък.
Знам, че има много нерешени въпроси като огромните пречки за придобиване на българско гражданство или издаването на удостоверения за български произход за да се реализира уж улеснената процедура за трудова заетост у нас на такива лица. Знам, че така и не се реализира идеята за лични карти на лица от български произход. Това обаче са въпроси, които ще решаваме тук, дори и с цената на обществена мобилизация и обществен натиск върху законодателната или изпълнителната власт, която сякаш съзнателно не желае да реши тези проблеми.
Въпросите ми са:
1. Дали сред българите в Северна Македония, Сърбия, Албания и Косово, където и към момента има много висока безработица, би имало интерес към такъв тип сезонна работа в България?
2. Ако има такъв интерес, дали бихме могли с общи усилия да популяризираме тази възможност?
Да, знам, че това е работа на държавата, но след като тя не я е свършила, трябва да се заемем ние. Нали ние сме държавата, а това е мотив да я променим и да градим така желаното духовно единство!