Преподобният Никита бил родом от малоазийската област Витиния и живял през VIII-IX век. Малък останал сирак от майка, но баща му успял да му осигури добро образование.
Ученолюбивият младеж усвоил както светските, така и духовните науки, четял редовно Свещеното Писание и съчиненията на светите отци. На младини още Никита пожелал да стане монах и отишъл в Мидикийската обител, близо до град Триглия (до днешния турски град Бурса, южно от Мраморно море). Проявил голямо усърдие в монашеския живот и придобил много добродетели.
Благодарение на високата си образованост и острия си ум, той бил полезен на цялото братство, включвал се и в споровете с иконоборците, които десетилетия наред смущавали цялостния обществен живот в империята. А тези времена били наистина трудни за православните християни, защото със засилването на иконоборството и много от властниците, които били иконоборци, преследвали и наказвали по различни начини иконопочитателите.
Преподобният Никита, който междувременно заради многото си добри качества бил избран за игумен на Мидикийския манастир, станал един от водещите защитници на иконопочитанието. Затова обаче на два пъти бил изпращан на заточение по времето на император Лъв V Арменец, като при първото си заточение престоял извън обителта си шест години.
А когато се завърнал от второто заточение, вече стар и уморен, той се уединил северно от Цариград, вероятно някъде по Босфора. Искал да прекара остатъка от земния си живот в безмълвие, пост и молитва. Запазени са и писма до него от преподобния Теодор Студит, игумен на Студийския манастир в столицата, виден богослов и писател, допринесъл много за възстановяване на иконопочитанието. Преподобният Никита се упокоил в 824 г. и тялото му било пренесено с кораб и погребано в неговата Мидикийска обител.