Хрумвало ли ви е, че има причина в България лявото и дясното да са така старателно насъсквани едни срещу други? А сега става още по-интересно и фрагментирано. Дясното се дърли помежду си, докато лявото прави същото.
Нараства броят на левите формации и те започват да се плюят една друга, дърпайки си електорат изпод краката. Не могат да спрат да си доказват кой е по-верен на русия и кремъл.
Десните не могат да се наиграят на доказване кой е по-голям евроатлантик и се обвиняват едни други в правене на услуги на путин.
Ще си позволя да направя обосновано предположение, че нито един от тия мъпети не е това, за което се представя, но (както винаги) ни остава да чоплим пластовете мръсотия, за да видим кое е най-малкото зло. Това, изглежда, ни е любимото прекарване на свободното време. За американците е бейзболът, за нас – чопленето кое е най-малкото зло.
Но защо всичко е толкова залято от пластове нечистота, през която не можем да видим добре? Защото, когато не виждаш добре, не знаеш какво се случва. Знаете я приказката за ловенето на риба в мътни води.
Знаете и как работата на асистентката на фокусника е да те разсейва, докато фокусникът наглася картите или слага фалшивите пръстени на мястото на истинските.
Разсейването по нашите географски ширини се случва по три много основни направления.
1. Насъскването на едните срещу другите; леви vs. десни, десни vs. десни и леви vs. леви… и т.н.
2. Създаване на изкуствени скандали или изкуствени „новини“, които да обсебват вниманието.
3. Лишаване на българските граждани от адекватно образование.
По темата с третото:
Какво липсва в българското образование? …
Чакайте, осъзнах колко нелепо звучи този въпрос, то какво ли не липсва. Ще трябва да съм малко по-конкретен, нали?
Добре, зарежете въпроса. Ето какво (из списъка с многото) липсва; липсва обучение за правата и задълженията на гражданите, както и за това как работи държавата.
Говорим за получаване на задълбочени познания, а не отгоре-отгоре, колкото да се каже, че е имало такъв предмет.
Какво пречи това да се случи?
Пречи, че задълбочените познатия в тая сфера ще спират мнозина да правят каквото си искат. Нещо като… ако знаеш как да се излекуваш, няма да си даваш парите на менте „лечители“, врачки, баячки и други тарикати.
Лошо е за бизнеса на едни определени хора, искам да кажа.
Ако познаваш работата на парламентарните комисии, ще вярваш ли на същите, които спъват работата на комисията, че „никаква работа не се върши“?
Ако познаваш структурата и начина на работа на институциите и ведомствата, ще вярваш ли, че дадена суперважна информация е завинаги погребана, защото тя е секретна и край!—няма на тоя свят човек, който да може да я намери.
Ще вярваш ли, че т.нар. Нотариуса е някакъв напълно непознат човек, който хем е въртял цялата съдебна система на малкия си пръст, хем ни един от тая същата съдебна система не го познава, не го е виждал едва ли не и не знае кой е…
… още малко и ще излезе, че Нотариуса е някакъв плод на нашето въображение. Ни един магистрат не го е виждал, а ако се докаже, че все пак го е виждал, то се оказва, че е било отдалече, за малко и случайно.
Мхм.
А информацията, която може да разплете случая, е… строго топ секретна, погребана в свещена земя и се пази от три дракона и един вълшебник и край!—никога никой повече няма да я види.
И драгият зрител вярва…
Ето какво обаче има да каже по въпроса един депутат и бивш министър.
Преди това…
Има едно важно изречение, което би трябвало да ви направи впечатление, докато четете: „…използвани ли са тези СРС-та в досъдебно производство или се складират с компроматни цели…“
Предполага, че овладяването на държавата от мафията е стигнало дотам, че СРС-тата да са бухалка за „убеждаване“ на тоя и оня, хванат да е близък с разследвания. И това е част от „играта“, от голямата политика. И ние чакаме да се случат нещата и се чудим защо няма реформи в съдебната система и защо някой предпочита да разбие правителството, само и само да забави реформите.
Какво ви бъркат ВАС лично съдебните реформи ли? Много неща, но ще ви дам само един-единствен пример и смятам, че дори САМО той е достатъчен (макар да има още много от неговия калибър): без съдебна реформа, местни бейове и политически калинки ще държат бизнеса и ще си правят каквото си искат; ще ви наемат на работа за жълти стотинки, ще богатеят на ваш гръб, а вие ще имате колкото да оцелеете, че да им идете на работа на следващия ден. Докато те си юркат яхтите и любовниците на Малдивите, вие ще издъхвате на работното място – за да им правите пачките. И когато реши някой да ги разследва, ще удари на камък, защото системата е пълна с „техни хора“. И никога няма да имат конкуренция, защото конкуренцията ще е изгонена от прокурори и съдии, „техни хора“, които са се впрегнали да разчистят терена. И като няма конкуренция, няма при кой ДРУГ да идете да работите, ще си работите при робовладелеца. И да е имало някой свестен, Прокурори и Джуджета са му откраднали бизнеса и са го дали на Калинките.
Достатъчен ли ви е този пример?
Хайде, ще ви дам още един – кратък. Нотариуса, казват, се занимавал с имотни измами. Без съдебна реформа, утре може да се събудите на улицата, а имотът ви да е станал чужда собственост, защото Нотариуса Втори номер, Джуджетата и Калинките с „техните хора“ са го прехвърлили на някой си.
Та, да видим какво има да каже Божидар Божанов по случая с Нотариуса:
„МВР вчера е публикувало позиция, според която няма да каже на никого дали Нотариуса в бил сътрудник на МВР, защото това била държавна тайна, цитирайки приложение към Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ).
Не се съмнявам, че юристите на МВР познават добре ЗЗКИ, поради което отказът да се предостави тази информация на парламентарната комисия за Нотариуса може да бъде единствено политически мотивиран - както нерядко се случва, политическото ръководство спуска решение, за което трябва да се скалъпят мотиви.
Според закона, класифицираната информация се предоставя при спазване на принципа "необходимост да се знае" и само на лица, които имат право на достъп до класифицирана информация (след проучване или по право).
Народните представители имаме достъп до "строго секретно" по право (чл. 39, ал. 3), като дали е спазен принципът "необходимост да се знае" е разписано в чл. 39, ал. 3, т. 2 - при взето решение на парламентарна комисия (както и в други случаи).
Такова решение беше взето в комисията за Нотариуса. Предвид нейния предмет е неоспоримо, че принципът "необходимост да се знае" е спазен.
Въпреки това, МВР реши да наруши закона. И не вярвам това да е заради непознаването му. В такива случаи се носи политическа отговорност, каквато министърът отказва да носи, криейки се зад превратно четене на закона.
И не е толкова важно дали Нотариуса е бил сътрудник на МВР или не - това вече можем да го предположим, след като много източници го твърдят. Но ако МВР потвърди тази информация пред комисията (с гриф, разбира се), следват други въпроси - искания за документи, кои са го ръководили, чии подписи има по тези документи, прилагани ли СРС-та, кои лица са записани с тези СРС-та, използвани ли са тези СРС-та в досъдебно производство или се складират с компроматни цели и т.н.
Може да има и обосновани искания за сваляне на грифа за сигурност на някои документи, ако това няма да разкрие оперативните способи на МВР. Може да се окаже, че информация, събрана със СРС, не е била унищожена по законовия ред (чл. 31 от ЗСРС). Може да се окаже, че няма извършена проверка за евентуални злоупотреби въпреки наличната публично информация.
Затова говорим за съмнения за връзки с Нотариуса и прикриване на информация“.
_____________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.