От VІІ век околностите на Йерусалим непрестанно били подлагали на нападения от сарацините, както тогава наричали арабите мюсюлмани. Те не щадели дори мирните пустинници, които не притежавали никакви земни богатства.
Един ден в навечерието на Връбница в лаврата "Свети Сава", разположена недалече от Йерусалим, дошъл слух, че голямо множество сарацини се готвят да нападнат обителта. Братята решили да не напускат лаврата и да се крият. Единодушно те рекли: "Каквато е Божията воля!". Наистина, тези свети мъже били приживе умрели за света и не се бояли от смъртта. Започнали още по-пламенно да се молят, като се готвели да преминат в по-добрия живот.
На Велики четвъртък сарацините с голяма ярост нападнали манастира и най-напред избили монасите пазачи, предаде БТА. Другите ги събрали в църквата и започнали да ги разпитват къде са скрити манастирските съкровища, като казали на светите отци:
- Откупете себе си и църквата си с четиристотин жълтици, иначе всички ще бъдете избити!
Монасите кротко отговорили:
- Не проливайте напразно кръвта ни. Толкова злато ние никога не сме имали. Вземете простите ни дрехи. Друго имущество у нас няма да намерите.
Разбойниците не повярвали на думите и с мъчения решили да узнаят къде са скрити съкровищата, за които само предполагали.
В манастира имало пещера, в която някога се подвизавал св. Сава, основателят на лаврата. Сарацините затворили в нея всички монаси, натрупали пред входа сухи клони и запалили голям огън. Монасите започнали да се задушават от дима, а разбойниците продължавали да ги питат за скритите съкровища. Осемнадесет души умрели в пещерата, други били посечени с меч или по друг начин мъчени до смърт. Известни са имената само на Йоан, Сергий и Патрикий. Случаят е описан от свети Стефан Саваит (почита се на 13 юли).