Може би сте чели (а може би не сте) The Running Man на Стивън Кинг. Както и да е – става дума за една антиутопия в близкото бъдеще… всъщност, тя е писана в началото на осемдесетте, та става дума за времето, което е нашето утре.
Замърсен въздух, който убива, касти на удобно богатите и болно бедните, на живеещите и умиращите, имащите и нямащите, имащите достатъчно, че да живеят, и нямащите нищо… дори живот и бъдеще.
В онова място съществува една корпорация, управляваща заедно с правителството. Тя създава риалити формати, с които запълва времето на хората. Съществуването ѝ е пазено от полицията и закона, желанията ѝ СА законът.
Освен малките формати като болните от сърце, които карат да тичат на бягаща пътека, докато получат инфаркт, за да забавляват публиката (за пари), съществува и ГОЛЕМИЯТ формат, наречен The Running Man, в който пускат няколко бегълци да се скитат из страната и за всеки ден, в който останат живи, им дават парична премия (дават я на семейството, де). Целта е беглецът да бъде намерен и убит, а неговата цел – да остане жив колкото се може по-дълго. За бонус точки. И пари.
Никой не е успявал да изкара целия един месец, с което да си спечели освобождаване. Всички са намерени и убити преди това. Публиката също участва. Много е красиво и колоритно. Публиката издава местонахождението, получава бонуси, всеки, който иска, снима с лична камера, участват в преследването.
Може би разбирате защо в сезона на риалити форматите – било от частните телевизии, било от парламента – в момент на преход в управленията и по време, в което влизаме в третата година от войната в Украйна, докато гледам през прозореца си и буквално ВИЖДАМ въздуха над някои квартали (живея нависоко), се сещам за The Running Man.
Неволно започнах да си представям живота в България като риалити формат. „Неволно започнах…“ е неправилен израз; ПОЛОЖИХ УСИЛИЯ да спра да си го представям, но не се получи. Ето така е по-правилно да го кажа.
Животът тук – като риалити. И играта (точно като в книгата) е нагласена, за да може участниците никога да не печелят. Всичкият ресурс е в ръцете на сценаристите на играта, полицията ги пази и участва в преследването на Бягащите Хора, само кастата на удобно имащите разполага със средства да се пази от отровния въздух…
Гледам през прозореца и си представям. Ходя по улиците и си представям.
Животът като…
Оттенъците на въздуха – колкото и красиви – са индикатор за количествата отрова. Като в природата – красивите окраски на змията са индикатор за отрова.
Дишаш отрова, за която вече си свикнал да наричаш „ежедневие“. Би предпочел да не го правиш, но не знаеш как да стане това, толкова отдавна се случи да стане част от живота ти, че вече не знаеш какво е животът да е иначе. Да се преместиш ли? Че къде? Как? Да се затвориш? Невъзможно. Да си купиш филтриращи системи? А на улицата? Едната маска няма да те спаси. По-лошата мисъл… ами децата ти?
Махваш с ръка, за да прогониш мисълта и полагаш усилия да не я пуснеш да се върне. Но тя се връща. Като досадна муха.
Може би телевизията и малко алкохол ще свършат работа с махането на мисли? Върши работа. Поне за кратко. Ще е добре и да има на кого да си го изкараш. Проверяваш дали съседът, дето те дразни, е на разположение за един скандал. И това върши работа.
По телевизията е пълно с риалита, които ти помагат да не мислиш, че и ти си участник в едно…
Има ергени, ергенки, готвачи, певци, танцьори. Всичко има. Борят се хората за слава и пари. Ти не си позволяваш да си мислиш, че и ти се бориш. За оцеляване. Игра, която няма как да спечелиш. Те може и да печелят, но ти – не. Тяхното риалити има начало и край; твоето – не.
Животът като…
Ами между какво се разхождаш? Не, не, не говоря за боклука и мръсотията. Поне не буквално. Хората.
Хората, от които трябва да се пазиш. Неадекватни по улицата, агресивни, премрежени очи, търсят с кого да се сбият.
Зад волана? Карат със 160 в кварталните карета от тесни улички, защото нещо в мозъка им не работи добре. Те са там, за да видиш ТИ дали можеш да оцелееш още някой ден. Да разбереш колко струваш. И дали изобщо струваш. Избягването от тях ти дава бонус – живот.
Освен залогът на живот и здраве, има и още капани. Още залози. Играта крие още тайни трикове. Ако се случи да успееш да свалиш един от тия умствено ограничени от колата му и го накараш да страда, има цял куп с „последици“, приготвени от сценаристите – вероятно ще се окаже, че е „наш човек“, силно закрилян. Ти не си. Ти ще се окажеш „привикан“ от органите, а скоро след това и наказан.
Обратното… не действа. Ако искаш да видиш джигита наказан… съжаляваме (вдигане на рамене), не можем да го намерим, сякаш не съществува. Какво казвате? Виждали сте клиповете му в интернет? Ние не сме. Дори не знаем какво е това „интернет“. Какво, виждали сте го да си пие кафето с хора с униформи? Сигурен ли сте? Хубаво помислете какво ни казвате и разгледайте тая стая за разпит, докато мислите.
Шофираш между недоправени човешки имитации, които са сигурни, че са най-малкото Аертон Сена, а ти си сигурен, че са най-много клонинг на Рейнмен, но без уменията да брои и смята.
Показваш талант да оцеляваш.
Животът като…
Ходиш по улици, на които някой е направил ремонт на ремонта и от тях стърчат красиви, тънки железа, използвани от някой да опъне канап за права линия на плочките, но оставени там – за в случай, че ти писне животът, да имаш на какво да се нанижеш. Или, ако съседът ти си е пийнал… да имаш шоу на живо. Линейките не бързат особено така или иначе, ще имаш време да се отвлечеш с нещо за поне половин час.
Да речем, че си в по-начален стадий на развитие. Учиш сред силно неграмотни, но и силно крещящи деца на Ганя, които от най-малки са обучавани да ръгат, мачкат и да си взимат каквото им харесва, защото са „на мама и тати дечицата и заслужават!“. Вероятно са и достатъчно едри, та започваш да използваш интернет, за да търсиш там начини да превръщаш обикновени предмети в оръжия. Оцеляваш. Адаптираш се. Ставаш The Running Man. И животът ти е като риалити.
Да речем, че вече си прекарал известно време в стискане на зъби и юмруци. Оцелял си. Намираш начин и влизаш в политиката (нали все ти повтарят: „Направи го ти по-добре, кат знаеш толкова!“ И ти решаваш да го направиш). Там те чакат цели отбори от професионални лъжци, въртейки десетки кафяви медии на малкия си пръст. Чакат те, гладни са.
Появяваш се и те си слагат лигавник, салфетка и вадят ножовете и вилиците.
Изведнъж се оказваш (основно ядене) поставен в центъра на скандал, който не би могъл да видиш и от десет хиляди километра, човешки мозък не може да роди такова нещо. Човешки не, но…
Оказва се, че си участник в извънземни оргии с кристали и пици, спагети и гараш торти.
Очакваше ли го?
В играта има винаги непредвидени капани. Винаги. Те не са направени, за да ги „очакваш“.
И ако вчера си бил „намазан“ с това, то днес е нов ден и те чака нещо ново. Обикновено ще е нещо за семейството ти.
А утре… Кой знае? Изчакай и ще разбереш.
Може да намерят и фотошопират снимка на жена ти (между другото, БУКВАЛНО сцена от The Running Man). Може да те замесят в секс-скандал (винаги хем осигурява четения ($$$), хем заличава имиджа ти – 2 в 1).
Може да се окажеш замесен в порно-скандал. Ако си спомняте една кандидатка за политиката се отказа и отиде директно в порното. Вероятно е сметнала, че е по-чисто и честно.
Накрая си опетнен, направил куп компромиси, загубил уважение и самоуважение, загубил време, цвета на косата си, самата си коса, поне един близък, който вече не иска да има нищо общо с теб, сдобил си се поне с една нова болест и дебел пласт саркастична вулгарност.
Никой не оцелява в The Running Man. Никой.
Така минават дните ни в риалити шоуто. Но сутрин ставаме от леглото и се приготвяме за предстоящия. Защото друго нямаме. Сценарият не предвижда The End, освен… нали. А се стремим да го отложим, защото…
… ами защото бонус точки.
_______________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.