Създаването на национална уредба за цялостно изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) е належащо у нас. То е условие за по-добра защита на правата на гражданите на национално ниво и за намаляване броя на осъдителните решения срещу българската държава. Част от решението е създаване на национален механизъм на две нива – политическо и експертно, с участието и на трите власти. Обмисля се да има Съвет, който ще отговаря за изпълнението на решенията на ЕСПЧ, с участието на министри, представители на съдебната и на законодателната власт. Както и на подпомагаща дейността му работна група от експерти от различните власти.
Това стана ясно на междинна конференция за представяне на напредъка по проект „Засилване на националния капацитет за изпълнение на решенията на ЕСПЧ“, програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г. Проектът, чието финализиране предстои, се изпълнява от правителствени агенти от дирекция „Процесуално представителство на Република България пред ЕСПЧ“ в Министерството на правосъдието. Установяването на ефективно изпълнение на решенията на Съда в Страсбург е сред неговите основни дейности.
В момента нормативно уредени са начинът на изплащане на присъдените от ЕСПЧ обезщетения – с решение на Министерския съвет, а в процесуалните закони решението на ЕСПЧ е основание за възобновяване на дела. В същото време България има над 180 решения на Европейския съд „в процес на изпълнение“, страната ни е и в челната статистика на държави, забавили изпълнения с над 10 години. А страни като Чехия, Гърция и Хърватска вече имат действащ национален механизъм по проблема.
Началникът на политическия кабинет на министъра на правосъдието д-р Борислав Ганчев подчерта, че още в началото на проекта първата голяма крачка бе направена с въвеждането на дисциплината „Права на човека“ като задължителна за студентите юристи.
„Често говорим за това колко осъдителни решения на ЕСПЧ срещу държавата има, но рядко се замисляме какво правим, така че да не изпълняваме решения от 2009 г. едва през 2023 г.“, подчерта още д-р Ганчев, който е и ръководител на програмния оператор на програма „Правосъдие“ на НФМ.
В рамките на проекта се работи и по преодоляване на проблемите за ефективна защита на правата на уязвимите групи, свързани с продължаващата реформа в институциите за деца с увреждания, осигуряването на тяхното независимо представителство пред институциите. За пример бе дадено делото „Ненчева и други срещу България“. Търсят се и решения по проблемите от групата дела „Йорданова и други срещу България“ - изземване или премахване на жилища без преценка за пропорционалност на мярката.
Проектът обхваща също изграждане на капацитет за обучение по „Права на човека“ в юридическите факултети и осигуряване на обучителни материали. На конференцията беше представено и съвсем новото издание „Европейската конвенция за правата на човека. Принципи и право“, съставено от водещи експерти по правата на човека.
Подчертана бе безценната експертна помощ на партньорите от Норвежкия център за правата на човека при Университета в Осло по линия на изграждането на капацитет за ефективното преподаване на дисциплината „Права на човека“ и разработването на Докторска програма в Нов български университет.