Омбудсманът Диана Ковачева публикува Единадесетия годишен доклад на институцията от проверките в местата за лишаване от свобода през 2023 г., извършени от Националния превантивен механизъм (НПМ). Това съобщиха от пресцентъра на омбудсмана. Механизмът следи, проверява и оценява спазването на правата на човека в затвори, арести, домове за медико-социални грижи за деца, центрове за настаняване от семеен тип за деца, психиатрии, домове за възрастни с увреждания, психични разстройства и деменция, центрове за мигранти и бежанци, и др., уточниха от пресцентъра.
Екипът на НПМ е извършил 50 проверки в изброените места. Изпратени са общо 129 препоръки до различни държавни органи и е проследено предприемането на конкретни мерки за подобряване на условията в местата за настаняване, задържане или изтърпяване на лишаване от свобода.
Наблюденията и изводите и през 2023 г. продължават да констатират системни проблеми, за които омбудсманът нееднократно е алармирал отговорните институции, но въпреки това реални и адекватни решения до момента, на практика няма. Трайно нерешени остават проблемите с недофинансирането и хроничния недостиг на кадри за осигуряване на качествено медицинско обслужване и здравни грижи за хората във всички категории от проверяваните обекти. Липсва бюджетно финансиране и за социални дейности в местата за изтърпяване на наказания – социалната работа и реинтеграция на лишените от свобода продължават да са под въпрос за много от затворите.
В доклада се обобщава, че през последните две години омбудсманът акцентира върху темата за защита правата на хората с психични заболявания. Отчита се, че в периода 2022 г. – 2023 г. са извършени общо 25 внезапни проверки в психиатрични заведения и центрове за резидентни социални услуги. В периода от 2019 г. до 2022 г. нееднократно отговорните органи са предупреждавани за наличието на хронични проблеми в държавните психиатрични болници, констатирани са унизителни материални условия на живот, хронично недохранване на пациентите поради сгрешен модел на финансиране, лошо качество на медицинската грижа, липса на кадрово обезпечаване и устойчива политика за преодоляването му, включително липса на социални услуги, които да спомогнат за реинтеграция на пациентите в държавни психиатрични болници.
В тази връзка Диана Ковачева настоява да бъдат предприети редица спешни мерки за предотвратяването на всяка възможна форма на унизително отнасяне или изтезания. На първо място - да бъде обособено деянието „изтезание“ като самостоятелно престъпление, на следващо - да има практики за ефективен контрол - прокуратурата да упражнява регулярен надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки във всички държавни психиатрични болници, защото те се водят места за лишаване от свобода, уточниха от пресцентъра на институцията на омбудсмана.
Омбудсманът препоръчва още да бъде осъвременена правната уредба на реда за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване при пациенти с установени психични разстройства и да бъде изготвен протокол за прилагане на принудителните мерки „имобилизация“ и „изолация“, в който ясно да бъде отбелязано с каква продължителност и колко често могат да бъдат изолирани и фиксирани (връзвани) пациентите за период от 24 часа, както и да се конкретизират основанията, при които се прилагат тези мерки.
Друг фокус в доклада на НПМ е свързан с дефицити относно правата на децата в конфликт със закона. Подчертава се, че е необходимо приемането на национална политика и стратегия за детско правосъдие с дългосрочен хоризонт. Допълва се, че и усилията на органите на властта трябва да бъдат насочени изцяло към бързото закриване на институциите за деца в конфликт със закона и създаване на защитена социална система, която да включва мрежа от услуги - интегрирани услуги и възпитателни, психо-социални и защитни мерки и механизми за подкрепа по отношение на тези деца.На 9 февруари от социалното министерство разпространиха данни на Агенцията за социално подпомагане за 2023 г., свързани с подкрепата на децата в риск и техните семейства. Според данните почти два пъти повече деца в риск се отглеждат в семейна среда, отколкото в социални услуги. В семействата на близки и роднини са настанени около половината от децата, които се отглеждат извън биологичното семейство. В две трети от случаите, по които социалните работници са работили за превенция на изоставянето, те са успели да подкрепят семействата, за да продължат да отглеждат децата си у дома.