Хората се отказват да сигнализират за корупция заради липса на значим резултат. Това сочат данните от проучване, което показва оценка на уязвимостите към корупция на общинско ниво в България. Анализът е изготвен след проучване в няколко общини у нас, автор е Международният републикански институт. Данните бяха представени на форум в София, на който участва министърът на правосъдието Атанас Славов, кметове и дипломати.
Според данните пет изследвани общини - Видин, Габрово, Добрич, Пловдив и Хасково, са създали редица канали, чрез които гражданите могат да изразяват опасения, да правят предложения и да дават мнения за общинските приоритети и планове. Въпреки подобренията в механизмите за гражданско участие, интервюираните, с опит във властта или в гражданското общество от всички общини, се отнасят песимистично към гражданското участие, пише в анализа, цитиран от пресцентъра на Министерство на правосъдието.
От интервютата личи, че хората са изгубили доверие в общинските формални канали за участие и не ги считат за особено полезни, привлекателни или резултатни, твърди проучването.
Общините често работят с определена подгрупа от местни групи и организации на гражданското общество, било чрез възлагане на делегирани обществени услуги, подпомагане с малки субсидии, осигуряване на безплатно ползване на общински площи, или с партньорство в културни, социални и икономически инициативи, сочи анализът.
Според проучването привличането на гражданското общество към работата на общинската администрация и съвета е непоследователно, избирателно и изпълнено с подозрения за протежиране, клиентелизъм и пристрастност. Тези четири общи уязвимости представляват заплаха за почтеността на местната демокрация в България, пише в анализа.
Според авторите всички общини, включени в процеса за оценката на уязвимостите към корупция, спазват законовите изисквания за деклариране на имущество и конфликт на интереси и са въвели различни механизми - горещи линии, уебсайтове, специални комисии, чрез които гражданите могат да сигнализират за корупция.
Тези механизми обаче не се използват често, ако изобщо биват използвани, а в някои случаи интервюираните не знаят, че съществуват. Общинските служители невинаги отдават първостепенно значение на борбата с корупцията, привидно защото смятат, че тя е малко вероятна, се посочва в анализа.
Отразените в доклада мнения и опит на местните заинтересовани страни обаче съдържат опасения за корупция в най-различни форми, пишат авторите.