Не мога да повярвам, че се налага да синтезираме подобни очеизвадни неща, но ето – явно се налага. И въобще не мислех да се занимавам с нещо подобно точно пък днес, когато се опитвам да работя по сериозен текст за пагубното влияние на погрешното използване на комуникационните технологии (о, сладка ирония!), но една мисъл ми се загнезди в главата, като пуканка между зъбите, и не ми дава мира (защото коментари и „мнения“ от особената порода преливат публичното пространство, възпалени от парламентарната делегация в Украйна и изказванията на Тагарев, и кой знае още какво ги е възпалило днес) и не ми дава да мисля за нищо друго, камо ли да се съсредоточа да работя спокойно.
Да, мисъл. За това каква държава се опитват да направят едни хора от страната ми. И как, за сега, сравнително добре им се получава.
Държава, в която е забранено да се показват недостатъците, като презастрояване на морето, унищожаване на околна среда или корупция, защото „да не се излагаме пред чужденците“, но на висок глас и публично се защитава путин и руската агресия в Украйна.
Държава, в която – както уж е забранено да се говори за недостатъците, преструвайки се, че не съществуват, ЗА ДА СМЕ НИЕ НАЙ-ДОБРИТЕ В ОЧИТЕ НА ВСИЧКИ – също така се поощрява плюенето по успели и известни хора, като Георги Господинов и Мария Бакалова, само защото не влизат в калъпа на патриотарски настроените чалгари, които си мислят, че москва ги е освободила от нещо друго освен от самата свобода.
Държава, в която службите са прикривали от руски шпиони до обикновени мафиоти, заплашвали и купували съдии и прокурори, но – видиш ли – не трябвало да се прави реформа в службите, защото един очевадно руски агент на Дондуков така е казал.
И вика тълпата, че не ни било това най-важното, трябвало да се оправят първо други неща. Кои неща, бе Джанъм? Как кои!—заплатите на хората. А как да се оправят, след като престъпниците са оставени да завземат бизнеси, докато се отнасят със служителите си като с роби за мижави заплати, а органите, които трябва да следят това да не се случва, ядат от ръката на тия същите престъпници? Та, какво викаш – нямало нужда да се правят реформи в службите, нали; нито в съдебната система? Само, ако може някой да ни даде парииииии; и да не ни занимава повече с глупости.
Искаме евтино, но искаме да се забрани евтиния внос от Украйна, за да се даде на местните, които са известни със сивото на сектора си, заплатите под масата, криенето на данъци, майбасите си, печалбите до небето, спекулата, унищожаването на земята…
Искаме да ни е чисто и пискаме срещу „кемтрейлса“, но ходим по протести да защитаваме въглищата?!
Не „четене с разбиране“ е проблемът на природонаселението, а се чудя как не забравяме да дишаме и в каква последователност да ходиме – „ляв крак, десен крак, оглеждаш се преди да пресечеш“. Дотолкова да ни липсва перспективата в причинно-следствената връзка е опасно. Да, опасно; отдавна сме минали границата, в която просто беше смешно.
Държава, в която никой не изпитва омраза към корупцията, а единствено към това, че няма възможност да намаже от нея. Не казват: „писна ми от тая корупция, да я унищожим“; а си викат: „Е-ех… да имаше и на мене някой да ми даде…“ и търси пост, на който да има кой да му даде. Ако не за него, поне детето, като порасне – да си намери такъв.
Държава, в която най-големите „патрЕоти“ си възпитават децата: „ще се буташ, сине/дъще, ще се ръгаш и квот то харесва, че си го зѝмаш, нема ги чакаш да ти дадат, ти си най!“
И, когато детенцето-златното стане непоносим паразит, който само тормози околните, поотрасне и почне да гепи каквото докопа, щото нали е тарикатчето на мама, родителите му – „патрЕотете“ ревнат от кеф: глей кво дете съм направил и възпитàл, чудо и приказ, свърших си патриотичния дълг и направих още едно българче.
Ама, че то само пречи и паразитира – не е проблем, така ли? Щото, по-добре да не го беше правил. Правенето го могат и хлебарките, плъховете, всъщност всички животни, че дори и дърветата се размножават. Виж, възпитанието е нещо типично за хората. И то включва как едно парче месо да се превърне не в паразит, а в полезен член на обществото, като порасне.
Държава, в която хора с дълги коси и тениски на Ролинг Стоунс обясняват как все пак едно време си е било по-готино; и си ги влече към североизток. Това вече минава всякакви граници.
Държава, в която руслямската секта отказва да държи сметка на своите „политици“, че лъжат, но настоява да държи сметка на „другите“, че си позволяват да казват истината. Например, че тук има руски шпиони; или вече споменатите по-горе проблеми. И който си позволи да каже истината, да бъде мразен и заплашван, за да може техните протофашисти да управляват необезпокоявани, докато масата от послушни сектанти бавно се превръща в хитлеристки щурмоваци от трийсетте години. Докато, при това (оценете иронията), вика, че иска да нецафицирира и обижда на „фашисти“ и „нацисти“; а после ходи да драска Jude и Звездата на Давид по витрините на хорските магазини, щото не са били съгласни с тях.
И се чудя – дали винаги сме били такива по тия земи или руската чума ни е направила такива през последните 80 години.
Ама не ми се вярва все да сме били такива, защото едно време българите са били смели и са се вдигали на щик срещу многократно превъзхождащ ги числено враг – Добричката епопея на генерал Колев; Дойранската епопея на генерал Вазов; Опълченците преди това; комитетите; революционерите.
Ами не, не сме били все такива.
И, ако човек, който може да чете (неслучайна забележка), вземе да прочете „Задочните репортажи“ на Георги Марков, ще разбере кога и КАК са се счупили нещата. И как една държава, в която никога не е имало култ към личността, изведнъж се е сдобила с такъв… слязъл от самолета заедно с георги димитров. И как духът на можещите и знаещите е бил прекършен от неможещите каскети за поколения напред и всичко и всички са се превърнали в една инертна маса, несмееща да мисли, предполагаща, че мълчанието е най-добрият изход от всяка ситуация и че едва ли не сме държава с кастова система, в която няма значение кой колко е прост и тъп, ако е от правилните хора, ще е господар.
И тая година, като всяка друга в последно време… понеже идват пролетни и летни отпуски, очаквам пак вълнàта от „мнения“ и „коментари“ из профили със снимки на Айфеловата кула, плажовете в Гърция и Италия, които да реват как едно време, по байтошово, е било по-хубаво; очаквам пак да почнат да пишат как хубаво са живели по времето на соца, ама да го пишат, докато се въргалят по гръцките плажове, пиейки фрапе и узо, дращейки в американския Фейсбук, лепейки руското знаменце по профилите си, на които се хилят от Барселона и Париж. И, разбира се, да милеят за онези славни моменти, когато по границата се е стреляло и не била „разграден двор“, ама все да забравят да уточнят, че се е стреляло по бягащите навън, а не по бягащи навътре, каквито не е имало.
_____________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.