Коментар на писателя Недялко Славов. Той е носител на много национални награди за поезия и проза, сред които Национална награда за поезия „Иван Николов“ за сборника с поеми и стихотворения „Мраморни години“, Национална награда за литература „Христо Г. Данов“ за романите „Фаустино“ и „Камбаната“, Награда „Хеликон“ за нова българска художествена проза за романите „432 херца“ и „Камбаната“, както и множество литературни номинации. Последната му книга „Хабитат” се радва на огромен читателски интерес.
Зрелите години на моето поколение бяха поразени, а младите поколения след моето – изгасени от тоя
странен световен корпоративен конгломерат, самонарекъл се либерален, и който по своята същност мога да нарека само така - не либерален, а отровно ала-бален.
Съставен от паратизиращи философи, прояли като дървояди дървото на античната и класическата философия, политици, инсталирани от един бог знае какви малтусиански и маркузистки кръгове в сянка, литератори-преписвачи, обслужващи политкоректната тоталитарно-глобалистка идеология на спонсорите си, завършени егоистки и егоисти, неспособни за саможертвата на забременяването, раждането и отглеждането на човешки деца, безполови талибани на трансхуманизма, свирепи атеисти, цифровизирани ограничени мозъци.
И знаете ли какво обединява всички тия ненавиждащи човека и човешкото – дълбоката им посредственост.
Това ги обединява. Да, дълбоката им човешка посредственост. И още – омразата към таланта и нормалността. И още - това че някъде в детството си са били непогалени и необичани. И още – отсъствието на физическа красота, любов и одухотвореност в лицата им. Всички те си приличат и по това. А знаете, че на дъното на лицето, лежи красотата на духа на човека.
Заглавието е на редактора