Часове, след като беше освободен от бежанския лагер в Бусманци, иранецът Мехран Давари разказа пред Нова телевизия за шока да те задържат след 13 години у нас, пътя към свободата и музиката като спасение.
Мехран вижда себе си в отражението на песента „Волна душа“. Някога я пеел като вокалист на група „Нови окови“. Днес я слуша, за да си напомни кой е. „В момента се чувствам така… да оставя сивотата отзад, далеч от мен и продължавам към свободата“, споделя той.
Преди да продължи към свободата обаче, се налага да си спомни и за онези дни, в които от момче се е превърнал в мъж, а съдбата му е била заложена на карта. „Помня, че веднъж ми бяха сложили пръчка отзад на яката и бях разпънат за около 12 часа“, разкрива Мехран.
Това се случва, когато Революционната гвардия в Иран го залавя през 2009 година. Помни и една конкретна стая. „С една метална маса. Все едно сме в Средновековието. Там те бият, но знаят и в коя част на тялото трябва да те ударят, за да не остане белег”, казва още той.
От тези събития го делят 13 години. Споменът за тях се завръща на 11 януари, когато е задържан в Бусманци. „До четвъртия ден бях в шок. Защо съм тук”, се питал Давари.
Питал се, защото никога не е пристъпвал закона. Иска само едно – да сложи край на 13-годишната сага и да се сдобие със статут. Защото обича страната ни, свободата и приятелите си. Мехран споделя и че се чувства българин.
Днес адвокатите на Стефан, както е българското име на Мехран, оспориха задържането му в Бусманци пред съда. „Това е човек, който от 13 години е в страната, от 8 години е на един и същ адрес и в постоянно взаимодействие с органите“, казва адвокат Тодор Илиев.
Но един спасителен пристан винаги ще го чака. И той винаги ще се връща при него. „Единственото нещо, което може да ме вдигне, е музиката. Хеви метъл”, обяснява Мерхан.