Ива Митева е завършила право в Софийския университет „Св.Климент Охридски“ и е доктор по „Конституционно право на Република България“.В периода 2003 г. - 2015 г. тя бе член на експертния екип към временните комисии на Народното събрание за подготовка на предложения и обсъждане на промени в Конституцията на Република България. До октомври 2023 г. беше директор дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“ в Народното събрание. Ива Митева беше председател на 45-то и 46-то Народно събрание, както и заместник-председател на 47-то Народно събрание.
- Г-жо Митева, наложителни ли бяха корекциите в Конституцията?
- Конституцията е скелетът на държавата, на нея се крепи целият държавен и правов ред. Затова експерименти и грешки с Конституцията не трябва да се допускат. Не случайно е и усложнена процедура за изменение на Конституцията, за да се предотвратят прибързани, некачествени, едностранни и авторитарни опити за промяна на основния закон. Нищо не налагаше това бързане за изменение – без да се анализират и оценят внимателно необходимите промени, които да доведат до подобряване работата на всички органи, а оттам и до тяхното благоприятно въздействие върху обществото. Резултатът е един закон с противоконституционни разпоредби, с неясни, противоречиви, ненужни, нелогични и неприложими норми. Норми, които няма да може да се приложат пряко в нарушение на принципа за непосредствено действие на Конституцията.
Това е първата промяна в Конституцията, която е приета с по-малко от 180 гласа, в най-кратки срокове – само 7 дена
за предложения и незабавно разглеждане в комисия и зала, без широко обществено съгласие и консенсус между политическите сили, без да се отчете мнението на конституционалистите и на всички лица, засегнати от промените. Това са най-критикуваните промени, най-слабо изработените промени. Видяхме реформа заради самата реформа, което неминуемо ще доведе до ревизия.
- Какъв е Вашият коментар на скандалите покрай избора на нови членове на КС?
- Изборът на конституционни съдии е продължение на цялото поведение на „сглобката“. Посредствено и обидно за българските граждани, които вече добре разбират, че всички граници са преминати. Този избор е показателен за потъпкване на всички норми без никаква санкция. Това са най-скандално избраните съдии в Конституционния съд, заради начина на избор и показателен за подмяна на „Промяната“. Този избор не се вмества и в новоприетия с конституционните промени чл. 91б за обоснованост на предложенията, един претупан избор. Не видяхме специфичната подготовка на някой от кандидатите, както и обществената подкрепа. Този избор ни върна в едни други години и времена.
сн. бнт
- Промените в законодателството през последните години подобриха ли правораздавателния процес у нас?
- Така и не се взаимодейства с органите на съдебната власт, за да се чуе отчетливо мнението от най-ниските нива до най-високите нива в съдебната система. Промени на парче, които създават само хаос и няма как да подобрят правораздаването. И това се дължи на нестабилната правна уредба и честите промени.
Така и не се постигна бързина и ефективност в правораздаването. Няма осъдени и по високите етажи на властта.
Когато не знаеш и не си компетентен в дадена материя питаш тези, които разбират, които са работили в тази сфера, подготвени са, имат опита и знанията за смислени и качествени промени. Така и не се разбра какво е съдържанието на понятието „съдебна реформа”. Съдебната реформа трябва да служи на хората, а не на група управляващи. С двуличие съдебна реформа не се прави. Кой ще понесе отговорността за тези конституционни промени и това лошо законодателство. Почти всеки акт последните години е обявен за противоконституционен. Народното събрание стартира с противоконституционни актове. Ако в Конституционния съд действаше принципа на служебното начало картината от обезсилени актове щеше да е още по-страшна. За съжаление управляващите не носят отговорност за лоша политика. Наблюдава се безсилие пред глупостта. Чърчил беше казал, че би било огромна реформа в политиката, ако мъдростта можеше да бъде накарана да се шири така лесно и бързо, както глупостта.
- Вие с какво се занимавате сега, чувствате ли огорчение от политиката и от начина, по който си тръгнахте от НС?
- Чувствам се като човек, който не е изневерил на принципите си и на себе си, който е отстоял позициите си, който е защитил доброто си име и като човек, който няма да спре да преследва истината и справедливостта, такива каквито са в действителност, а не такива, в каквито ги превръщат тези, които са се самообявили за политически елит. Събрала съм достатъчно опит, познания и практика, за да мога с увереност да започна да пиша и така да бъда полезна на обществото. Защото писането на закони е изключително деликатна и сложна дейност, за която се изискват специални познания и професионален подход. Както на шега ми каза приятел –
могат да ти вземат всичко, но не могат да ти вземат ума.
В момента с удивление наблюдавам и дъното, до което е достигнала т.н ни политическа класа – липса на морал, принципи, себеуважение с една единствена цел - да се оцелее с всички възможни средства. Деградация е това, което виждам навсякъде и е по-добре, че в този момент не съм в Народното събрание. Административното ми дело е насрочено за 21.02 – едно безобразно освобождаване, демонстративен акт на политическа репресия, резултат от безсилие. За съжаление отново видяхме нивото на нашите политици, които до вчера ме хвалеха и предлагаха за всички постове в държавата, а след освобождаването ми не казаха една дума – пълно мълчание. Гузно мълчание. Лицемерието се шири в Народното събрание.
- Защо решихте да се занимавате с политика, при положение, че си имате добра професия?
Покани ме Тошко /б.р.Йорданов/, с когото ме запозна Мая Манолова, за да напиша промените в Изборния кодекс преди време, свързани с мажоритарните избори. Може би приех, заради надеждата за промяна. Било ми е време, но за мен то се оказа много бурно. И още нещо ме мотивира – заради факта, че познавах отблизо родните ни политици, вярвах, че Слави може да донесе промяна заради силния си характер. Не ме напуска мисълта, че ако ние бяхме извършили докрай промяната, за която всички копнееха, сега нямаше да наблюдаваме тази позорна „промяна” и това безсилие.