Каква ирония, нали? Сега наследниците им, които се гордеят с „наследството“ си и с „приемствеността“ си, са седнали да лъжат, че щели да забраняват „Аз съм българче“.
Разбира се, в това комунист да лъже няма нищо чудно и нищо ново.
Но все пак да оценим историческата ирония, нали?
След 1944 г. много писатели – живи и умрели – попадат в месомелачката на цензурата. Естествено, че за живите е било по-страшно. На Вазов вече му е било все тая, но за Талев например е било много тежко.
А за измъчвания и многократно пребиван Райко Алексиев, умрял в мъки… какво ли да кажем?
Но понеже днес са се възпалили на тема „Аз съм българче“ на Иван Вазов, ще си поговорим за Вазов и техните червени предшественици.
Комунистите са заклеймили Иван Вазов като „великобългарски шовинист“. Още преди 1944 г. българските комунисти са плюели по Вазов. В различни комунистически издания… в т.нар. български работнически литературен фронт, се започва масирана атака срещу Иван Вазов, продължила и след 9 септември 1944 г.
Освен това, освен, че го обвинявали във великобългарски шовинизъм, са го мразили и по друга линия – бил син на чорбаджия.
След като Вазов изпада от учебниците, а и четенето му се демонизира, човекът, който го спасява, е руснакът академик Николай Державин. Той (бил е славист и българист, почетен член на БАН и член на Академията на науките на СССР) е харесвал творчеството на Вазов и е публикувал дори монография за българския писател.
Державин е бил съветски фактор, с когото на нашите подлизурковци се наложило да се съобразят, та „Под игото“ и „Епопея на забравените“ се връщат в училище.
Разбирам, че не е лесно днес да си копейка и да живееш вечно в стрес, че с каквото днес плашиш, довчера идолите ти са го правили.
Плашат с колониализъм, довчера идолите им ни държаха насила съветска колония, че даже и 16-а република искаха да ни правят. Плачат за „Аз съм българче“, а довчера идолите им червени са забранявали целия Вазов. Плашат ни с атаки по православието, а довчера уродливите им комунистически предшественици разрушаваха църкви, избиваха свещеници и забраняваха на миряните да припарват до храмовете. Плашат с фашизъм и нацизъм, а техните са молили цар Борис да влезе в съюз с Хитлер, щото Сталин му бил приятел, с който влезли заедно във Втората световна, разделили си Европа и нахлули в Полша и Финландия.
Двуличие, твоето име е русофилски комунист.
…
Историческа справка 1:
Племенникът на Иван Вазов – Иван К. Вазов, е осъден от т.нар. народен съд и разстрелян на 1 февруари 1945 г. Герой от Балканската и Първата световна. Раняван в бой. После завършва право, става училищен настоятел и общински съветник, а през 1943 г. (когато е в парламента от 3 години вече) е сред депутатите, обявили се против депортирането на българските евреи.
След антибългарския преврат на съветските слуги на 9 септември, племенникът на Иван Вазов е осъден на смърт, защото е бил депутат и министър. Героят български е осъден на смърт. От „българи“.
Генерал Владимир Вазов – брат на писателя Иван Вазов. Български герой и гениален военен, чийто стратегически битки се изучават във военните училища по цял свят. Той е умът и сърцето зад Дойранската епопея от 16, 17 и 18 септември 1918 г.
Думите „Трябва да победим или да умрем – друг избор няма!“ са негови.
„В 1936 г. английските ветерани канят своя най-достоен противник на бойното поле. Вазов е поканен в Англия да присъства на конгрес на организацията Британски легион, честващ победата на имперската армия през Първата световна война.
Когато минава, е построен почетен легион със знамена. Тогава генерал Хамилтън, който го придружава, командва: „За почест, мирно!“ На парада участват 3000 военни и 200 бойни знамена. Когато се явява делегацията с българина, лорд Милн заповядва:
Свалете знамената! Минава ген. Вазов – победителят от Дойран!
Председателят на Британския легион Майор Готлей го представя с думите:
Ще дам думата на българския генерал Вазов. Той е от малцината чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история“.
Но после идват чуждопоклонните русофилистици и героят Владимир Вазов е „… интерниран в ловешкото село Рибарица, където умира в дълбока бедност на 20 май 1945 г. Синовете му са осъдени от комунистическия Народен съд и заточени в лагери.
Неговото погребение в Тетевен е скромно сложен е само един дървен кръст с името му, а после гробището е ликвидирано и костите – изхвърлени“.
Враговете му – англичани – са свалили знамената в негова чест и са го уважавали, и са се преклонили пред смелостта и гения на българския войн. Рософилистичните безродници „българи“ обаче са го унижили и унищожили с все семейството му.
И днес наследниците им се правят на света вода ненапита, правят се на патриоти. Ама не се отказват от приемствеността на „дедите“ си, пишат се преки наследници на слугите на ватниците. И плачат като вдовица за … как едно време, при соца било по-хубаво, пък сега „безродниците“ били продавали България.
Подточка б.) на Историческа справка 1:
Самият писател Иван Вазов е бил русофил като млад, но опознавайки природата на онзи „народ“, като стар вече никак не е русофил. И пише:
„Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко –
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!
И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно пò любим я ния“.
…
Историческа справка 2:
По време на нацизма в България бойни действия, в които руснаците да са участвали, НЯМА. Загиналите руски войници – знаете – са умрели в Бургас, препили с метилов спирт, който откраднали.
Като дават примери с Австрия и техния паметник на съветската армия, копейките наши, родни забравят едно:
В Австрия ония са се били наистина и там са умирали. И са направили нещо по въпроса за освобождаването на Австрия от нацистката чума. Тук са били на почивка. Пили, крали, клали, изнасилвали, но война за тях тук не е имало. Българската армия е била вече изпратена да се бие с Вермахта и не е имало кой да им се опре тук. Продажникът ген. Иван Маринов е забавил обявяването на война на Германия, дал е време на СССР да дойде и е пратил армията ни далеч, за да не пречи на ватниците.
Освен това в Австрия, след войната, е имало руски войски, от които много са искали да се отърват, защото ония и там са безчинствали. Като условие да се разкарат е било да им построят и поддържат паметника. Австрийците, за разлика от руснаците, явно си изпълняват договорите, които са подписали. Пазят им паметника. Но хората там никак не го харесват, особено в контекста на войната на кремълския садист срещу Украйна.
А и най-важното: руснаците в Австрия са освободили, пà са си отишли. А тук… от тук още не можем да ги изгоним.
…
Историческа справка 3:
В КНДР пратиха деца в трудов лагер, гледали южнокорейски сапунки:
„Две 16-годишни деца от Корейската народнодемократична република (КНДР) бяха пратени в трудов лагер, защото са гледали сапунки, произведени в Южна Корея", предаде Би Би Си.
На разпространено от британската медийна корпорация видео се вижда как униформени офицери от службите за сигурност на азиатската комунистическа държава слагат белезници на двете момчета, получили 12-годишни присъди.
„Кадрите вероятно са заснети през 2022 г. по време на показен процес, проведен на стадион", добави Би Би Си.
Британската медия отбеляза, че видеото е било показано по телевизията на Северна Корея. „Целта на излъчването бе да се всее страх у хората", коментира базираната в Лондон медия".
Кое ѝ е „историческото“ на тая справка, след като е новина от днес ли?
Ето кое.
Историята на цигуларя Сашо Сладура знаете ли я? Музикант, душата на компанията (виж му само прякора), обаче свирил джаз (американска музика) и разказвал политически вицове. Пратен в лагер. Според едни свидетелски показания е умрял на четвъртия ден, според други – на единадесетия. Пребит с железни пръти и камъни.
Плочите на „Бийтълс“ и „Ролинг Стоунс“ бяха повод да лежиш. Стригането по улиците, печатите по краката. Метрото в София го копаха разказвачи на вицове и слушатели на „Бийтълс“
Всичко това е „историческа справка“, но днес наследниците на виновните това да се е случило, отричат, че се е случило. Никаква изненада, разбира се. Дори си позволяват да казват, че (освен, че „едно време било по-хубаво“ и че) Северна Корея била страхотно място, с ред, каквото трябва да бъде и България.
Но седнали да се сополивят, че щели да забраняват „Аз съм българче“. Само дето никой не е поискал такова нещо и е тотална лъжа (комунисти русофили, какво друго да очакваш от тях?), но техните червени идоли и предшественици НАИСТИНА са забранявали целия Вазов и са се гаврили със семейството му.
Но какво да очакваш от
- православни атеисти,
- русофилистични продажници (16-а република), които се грижат за „независимостта“,
- от кланящи се на Хитлер и Сталин антифашисти?
Какво да очакваш освен да бранят Альоша – впиянчения крадец на кокошки, който се е подиграл с Иван Вазов и с Владимир Вазов?
_______________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.