В действащото законодателство няма въведено понятие за отсъствие при влошени метеорологични условия. В Кодекса на труда (КТ) се посочва, че работникът или служителят има право на обезщетение, когато е възпрепятстван да стигне до работното си място заради бедствие. Бедствено положение се обявява от кмета на общината, от областния управител или от Министерския съвет. Това коментираха за БТА от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ). Няма изискване за писмено уведомяване, но е добре работниците и служителите, които не могат да стигнат до работа заради обявено бедствено положение, да информират работодателите си.
В Закона за защита при бедствия се посочва, че бедствие е „значително нарушаване на нормалното функциониране на обществото, предизвикано от природни явления и/или от човешка дейност и водещо до негативни последици за живота или здравето на населението, имуществото, икономиката и за околната среда, предотвратяването, овладяването и преодоляването на което надхвърля капацитета на системата за обслужване на обичайните дейности по защита на обществото“.
Това, че трябва да е издадена заповед за обявяването на бедствие, подчерта и националният секретар на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Величка Микова. Няма разпоредби, които да са за случаите, в които работещият по своя преценка, при минусови температури например, решава да не отиде до работното място. По думите ѝ тази хипотеза изисква да се пусне отпуск със съгласието на работодател.
Дори и при възможност за работа от разстояние, работникът не може сам да избира в кои дни да бъде в предприятието или в офиса и в кои - от дома си, каза също Микова. Дистанционната работа следва да е упомената в договора и да се знае в кои дни е предвидена такава възможност. Затова при лошо време, ако служителят предпочете да работи от вкъщи, е важно да се разбере за това с работодателя си, поясни националният секретар на КНСБ. Микова заяви, че това трябва да стане писмено.
Заплащане при бедствено положение
Кодексът на труда предвижда при обявено бедствено положение работодателят да изплати на работниците и 50 на сто от брутното трудово възнаграждение за времето, през което са били възпрепятствани да работят, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Ако работникът или служителят е взел участие в спасителните работи при бедствие, му се заплаща пълният размер на брутното трудово възнаграждение, поясняват от Инспекцията по труда.
Кодексът на труда допуска полагането на извънреден труд при няколко положения. Едно от тях е при предотвратяването, овладяването и преодоляването на последиците от бедствия. „В тези случаи извънредният труд се заплаща по общия ред, описан от законодателя, т.е. работодателят трябва да плати повече за извънредните часове, положен труд, както следва: за работа през работните дни се заплаща 50 на сто, за работа през почивните дни се заплаща с увеличение от 75 на сто, а работата по време на официалните празници се заплаща със 100 на сто увеличение“, коментират от ГИТ.
Грижа за служителите при лошо време
Работодателят има задължение при наличие на оранжев и червен код за ниски температури, обилен снеговалеж, дъжд, силен вятър и др., да съобрази условията на труд при работа на открито, напомнят експертите. Това е упоменато в наредбата за минималните изисквания за микроклимата на работните места, обясняват от ГИТ.
Може да има промяна на работното време, за да се избягва работата в най-студените часове на денонощието. Препоръчват се и по-чести почивки, топли напитки и др. Осигуряване на подходящо работно облекло, подходящи лични предпазни средства или средства за колективна защита са също част от изискванията. „Трябва да бъде осигурено наблюдение или средства за комуникация с работещите на открито на изолирани работни места, както и първа медицинска помощ и условия за подходящо транспортиране до медицинско заведение при внезапно влошено здравословно състояние“, посочват от ГИТ.