От години насилието над животни е престъпление, а полиция, обвинители и съдии – изглежда – още не са разбрали. От десетилетия ФБР води статистика за това, че ВСЕКИ един сериен убиец или тежък криминален елемент в САЩ е имал ПОНЕ един епизод с насилие над животни. За това също на никого не му пука тука, ние сме „над нещата“.
Или ни мързи да гледаме?
Знаете ли какво е съучастие? Знаете. А, знаете ли, че съучастието може да се изразява в липса на действие срещу деянието? Ето, вече знаете.
Дали ще е правилно, ако кажем, че полиция, обвинители и съдии съучастват на престъпления в България? Не знам.
Не, не говоря за онези „големи“ схеми, които разбиват устоите на държавата на високите нива.
Говоря за най-ниските етажи. Които разбиват детски психики. Които травмират за цял живот. Които са на ръба да се прехвърлят на по-страшното престъпление, ако останат дълго време ненаказани.
Добре, да кажем, че големите бизнесмени са недосегаеми – зад тях има политически гръб, те са много богати, да кажем, че тук и там са се „сприятелили“ с някои полицейски шефове. Кой знае, всичко се случва, свят широк.
Да кажем, че и корумпираните политици и висши чиновници са много трудни за хващане и наказване. Добре, приемам. Живея е реалността, не съм малоумен идеалист.
Но тези отрепки, тази сган от садисти, които вилнеят пред очите на децата, убиват животни, разбиват детски психики, нараняват и са а-ха на една крачка да обърнат вилата или брадвата от кучето към детето, когато им вдигне шум.
Те също ли са „недосегаеми“? Или просто – по навик вече – не ни се работи?
Когато един насилник, който мечтае за насилието, дълго време не получава възмездие за насилието над животни и убийствата им; вижда как полицаите се правят на ударени, обвинителите се чешат по…, а съдиите го пускат с глоба…
… в такъв случай колко ще е далеч от идеята да пробва насилие и върху хора?
Или ще чакаме да стане фатално и после ще се чудим „как така, изведнъж?“… А то знаци е имало от години, ама са били замитани под килима.
Колко убийства след пиянстване се случват на година? Следите ли статистиката? Нарязани жени, натъпкани в куфари натъпкани в багажници, пребити деца, застреляни съседи за вдигнат шум, застреляни съседи за изцапана врата – помните ли това?—описах ви 2023 година в няколко думи.
Да, МВР не ни каза колко от тези са имали епизоди на насилие над животни преди това. Сигурно не знаят. Сигурно не са се сетили да проверят. Сигурно не виждат връзка между двете.
Преди десетина години имаше един в „Надежда“, който стреля по деца и тогава случат се разшумя, та се сетиха медиите да питат съседите му що за човек е бил. И тогава разбрахме, че редовно си стрелял по бездомни животни преди това.
Всички насилници досега – година след година – получават глоба и се прибират вкъщи. Нито една ефективна присъда.
Кой насилник тогава е уплашен от закона?
Кой от тях има уважение към органите?
Към съдебната система?
Че те са му само електронна игра на него. Забава. Едно кръгло нищо.
И не, не са прави всички баячи, дето намилат, че – видиш ли – те за големите престъпления не си мърдали пръста, защо да се тревожим за тези – (уж) малките!
Защото се почва отдолу нагоре, ето защо. Да почнем с малките престъпления, а? Нека с тях се справим първо и си докажем, че можем, пък после да имаме самочувствието, че можем да се справяме. И да видим докъде ще стигнем.
Не мога да повярвам, че един сопол в човешки облик, който убива трикилограмовото кученце на едно 20-годишно момиче навръх Нова година, ще се размине с възмездието, защото на разследващите им е – едва ли не – под достойнството да разследват такова престъпление. Или че наръгалият куче, или че онзи, който пред погледите на хората (на деца!) на оживена улица в Бургас – със свидетели наоколо – ще се измъкне. Защо?
За големите престъпления казват, че не им дават, че шефовете им пречат, че ония имат връзки; а за малките престъпления… не им се занимава. Какво остава? Не, сериозно – какво остава? Глоби за превишена скорост?
МВР, Калин Стоянов, вие нали знаете, че не сте само КАТ и охрана на масови мероприятия? Прокуратурата, Борислав Сарафов, може ли – докато чакате удара/случая на живота си – да помогнете малко и с обикновените случаи, които тровят ежедневието на хората? Пък колкото до „големите“ – дано ви махнат политическите копчета, че да се насладите на удара на живота си! Пожелавам ви го. Но дотогава – всички имаме работа, която ни се налага да вършим.
Министър на правосъдието, Атанас Славов, как мислите, ще има ли поне от малкото хванати и обвинени ЕДИН, който да получи строгостта на закона? Да дадете пример, че престъпление не е равно на забава и купон в нашата държава и ти се разминава с плащане на глоба, а че е равно на възмездие и наказание. Защото вече се давим. Давим се в помия от слабоумие и неможене.
Не бъдете част от проблема, станете най-после част от решението.
Най-малкото… ей така, за разнообразие – да покажете, че можете.