Свети Парамон и други 370 християни заедно с него станали жертва на жестокото гонение в средата на III век, започнато от император Деций Траян.
През януари 250 г. той издал указ и задължил жителите на империята в определени дни да участват в държавните празненства и публично да принасят жертви на езическите божества за благото и сигурността на държавата, и на самодържеца.
В онези години във всички области на империята пострадали и загубили живота си хиляди християни, както и изповядващи други религии (с изключение на юдеите, които не били засегнати от гоненията). Защото всички хора в римската империя, които не почитали държавния култ към бог Юпитер и "гения на императора", били смятани за държавни изменници.
Тогава в Източна Мала Азия пострадали и днес честваните мъченици. Близо до горното течение на река Тигър имало топли минерални извори. В къпалните при тях ходел и управителят на областта Аквилин, фанатичен идолопоклонник. Там имало жертвеници на бог Посейдон, езическото божество на моретата и водните извори, и на богинята Изида. Когато щял да принесе жертви на тези божества, Аквилин разпоредил в тях да участват Парамон и останалите 370 християни, които междувременно били заловени и държани в затвора заради неподчинение на императорския указ. Но всички тези вярващи в Спасителя на света Иисус Христос отказали да изпълнят заповедта. И докато управителят и езическото множество правели жертвоприношения, християните пеели химни и духовни песни на своя Господ. Аквилин, разгневен от тяхното отношение, заповядал да бъдат убити, пише БТА.
Войниците се втурнали към тях и започнали да ги избиват с копия и мечове, дори телата на някои били разсечени на части. Така доблестните мъченици завършили земния си път и получили небесни венци.