Обичайното си местоживеене от чужбина в България са променили 40 619 души през 2022 година. Относителният дял на мъжете е 55,5 на сто, а на жените - 44,5 на сто. Сред дошлите да живеят в страната, 14% са във възрастовата група 0-14 години, 75,5% са между 15-64 години, а на 65 и повече навършени години са 10,5% от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (23,1 на сто), Германия (12,1 на сто) и Сирия (9 на сто). Това сочат данни на Националния статистически институт, оповестени в Проект на отчет за 2022 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 - 2030 г.)
Проектът е публикуван на портала за обществени консултации.
На 17 ноември стана известно, че общо 314 285 са българските граждани, които са декларирали, че са пребивавали извън страната за повече от една година в периода 1980 - 2021 г. и са се завърнали или са пристигнали в страната през същия период. Най-много са се завърнали от Обединеното кралство - 47 000, или 14,9 на сто, следва Германия - 41 000, или 13,1 на сто, Испания - 27 000, или 8,7 на сто, и Гърция - 27 000, или 8,5 на сто от пребивавалите в чужбина. Данните са от Преброяване 2021 и са включени в новия "Статистически справочник "Преброяване 2021", публикуван на сайта на НСИ.
През 2022 г. 13 175 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 64,3 процента от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0-14 г. са 5,4 процента, тези на възраст 15-64 години са 69,4 процента, а на 65 и повече навършени години - 25,2 процента от всички емигранти. Най-предпочитани от тях дестинации са Германия (24,1 на сто), Турция (20 на сто) и Обединеното кралство (9,3 на сто), пише в проекта на отчет на стратегията.
През 2022 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 102 920 души. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 44,5 на сто са мъже и 55,5 на сто - жени. Преселилите се във възрастовата група 0-14 години са 18,6 на сто, хората на възраст 15-64 години - 62,9 на сто, а тези на 65 и повече години - 18,5 на сто от мигриралите. Най-голямо териториално движение има по направлението "град - град" (41,1 на сто), следва направлението "село - град" (25,1 на сто) и "град - село" (23,6 на сто). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението "село - село" - 10,1 на сто от мигриралите. Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за свое ново местоживеене София (столица) - 17 196. С най-големи относителни дялове в миграционния поток към столицата са от областите София - 13 на сто и Благоевград - 7,2 на сто. Най-малко преселили се в София са от областите Разград и Силистра - по 0,7 на сто и Търговище - 0,8 на сто.
Има дълбоки различия в качеството на живота и икономическото развитие между областните центрове в България, отчетоха от Института за пазарна икономика.
Крайно неравномерното стопанско развитие на страната води и до съществени разлики в благосъстоянието на населението по места и голямата разлика между столицата и всички останали областни градове в България в разпределението на брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението. За София (столица) той е 45 000 лева и това е единственият център, чийто относителен БВП е над средната за страната стойност от 20 200 лева на човек.
С близки показания до средния БВП се нареждат Стара Загора (20 200 лева на човек), София - област (19 300 лева на човек) и Варна (17 900 лева на човек), става известно от най-новия доклад на ИПИ "Регионални профили. Показатели за развитие 2023", който бе представен официално вчера.
Ограничаването на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата изисква мобилизиране на сериозни институционални и организационни ресурси, насочени към оптимизирането на жилищната политика, градоустройствените планове, инфраструктурата и др, се посочва в проекта на отчет за изпълнение на актуализираната национална стратегия за демографско развитие.
Осъществяването на този приоритет е неразривно свързано със засилването на ролята на регионалната политика и обвързване на плановете за регионално развитие с нормализирането на вътрешно миграционните процеси.
Конкретните мерки в това отношение според стратегията включват:
1. Намаляване на регионалните диспропорции чрез децентрализация и създаване на регионален капацитет за динамично икономическо развитие
2. Възраждане на селските райони – състоянието на българското село изисква създаването на алтернативна заетост на основата на природните ресурси, туризма, местните услуги. Решенията трябва да се търсят и в подобряване на достъпа за работа в близките градове, което да задържи населението в селските райони и да ги превърне в привлекателно място за работа и живот.
3. Мобилизиране на регионалните и местни институционални възможности и ресурси в изпълнение на политиката за регионално развитие
4. Провеждане на диференцирана регионална политика в изостаналите райони
5. Разработване на цялостна програма за икономическо и социално развитие на пограничните и полупланинските райони, в която водещо място да заемат привличането на инвестиции и развитието на трансгранично сътрудничество между населените места от двете страни на границите
6. Оптимизиране на концентрацията на населението в големите градове и столицата
7. Разработване на програма за решаване на проблема с "гетоизацията" чрез създаване на градоустройствени планове в кварталите с концентрация на бедност, рехабилитация на тези квартали, осигуряване на техническа инфраструктура и др.
8. Насърчаване на заетостта и инвестициите в селските райони с цел задържане на младите хора и преодоляване на тенденцията на застаряване на населението в тях
9. Подобряване на транспортната, търговската, социалната и други обслужващи инфраструктури на селските и пограничните райони за задържане на населението в тях
10. Опазване и поддържане на екологична и ергономична среда за живот
Разработване на адекватна миграционна (външна и вътрешна) и имиграционна политика
По отношение на целта за разработване на адекватна миграционна политика, в стратегията се отчита, че през 2022 г. Министерството на иновациите и растежа започна две важни инициативи с цел стимулиране на международното сътрудничество посредством увеличаването на съвместните инвестиции и усилия в търсенето и разработването на нови средно- и високотехнологични решения за справяне с някои от съвременните предизвикателства и привличането на чуждестранни граждани на българския пазар на труда. Това са Стартъп визата (StartUp Visa) и Синята карта (Blue card).
С постановление на Министерския съвет от 07.10.2022 г. е приета Наредба за условията и реда за издаване, удължаване и отнемане на удостоверение за високотехнологичен и/или иновативен проект, наречен "Стартъп виза". Стартъп визата представлява удостоверение, което позволява на инвеститори извън ЕС да развиват високи технологии в България, да наемат български таланти и да създават работни места. Удостоверението е официален документ, който дава възможност за издаване на разрешение за продължително пребиваване на чужденци, които искат да развиват иновативен или високотехнологичен бизнес у нас.
След приемането на наредбата бяха проведени редица срещи с представители на различни институции в страната с принос към организацията за провеждането на административната услуга, сред които МВР, МВнР и ДАНС. Установена е комуникация с представители на браншови организации, професионални и други организации на бизнеса с цел сформиране на експертни съвети при провеждането на процедура по издаване на удостоверенията.
Що се отнася до т.нар. Синя карта - тя представлява механизъм за обработка и издаване на разрешително за работа за висококвалифицирани специалисти от държави извън Европейския съюз (ЕС). Новата "бърза писта" се прилага за заявяване на групи от минимум 10 служители и е предназначена за компании, които целят релокиране на офиси и техните служители от страни извън ЕС. Разрешителното за работа позволява висококвалифицирани специалисти с висше образование от трети страни да работят у нас до 4 години.
За петте месеца на 2022 г., в които МИР е съдействало за бързата процедура, от нея са се възползвали 203 служители на различни компании. Планират се допълнително стъпки за оптимизиране на процедурата както по отношение на сътрудничеството с предприятията преди подаването на документите, така и по отношение на дигитализиране на етапи от обработката и потоците на информацията между административните структури.
В допълнение, в края на 2022 г. с Решение на Министерския съвет от 15 декември 2022 г. е приета Иновационна стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 г. (ИСИС 2021-2027), чието изпълнение следва да превърне България в иновативна, интелигентна, зелена, цифрова и свързана страна чрез нова обща политика за взаимодействие между научните изследвания, иновациите и технологиите. Стратегията разчита изключително на активното сътрудничество в регионален, национален и международен план, така че напредъкът във всяка от петте тематични области ("1. Информатика и ИКТ"; "2. Мехатроника и микроелектроника"; "3. Индустрия за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии"; "4. Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии"; "5. Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика") да придобие устойчив, ефективен и капитален характер посредством изграждането на добре функциониращи екосистеми.
Институтът за икономически изследвания към БАН разработва научно-приложен проект "Българската миграция в началото на ХХI век – детерминанти, квалификация, устойчивост на завръщането". Проектът ще бъде завършен през тази година. Очаква се да бъдат категоризирани типовете мигранти от гледна точка на изпращащата страна - потенциални, завърнали се, циркулярни, трайно установили се в чужбина. Групиране на социо-демографските и икономическите характеристики на мигрантите в зависимост от техните нагласи - да заминат, да останат или да се завърнат. Идентификация на нивото на образование, практикувани професии и трудова реализация на българите, установили се в чужбина, в сравнение с други мигрантски общности и с населението в страната, определяне на устойчивостта на завръщането и на конкурентоспособността на завърналите се по време на престоя им в чужбина, са също сред целите на проекта.