Свети Амфилохий бил родом от област Кападокия в Мала Азия и живял през IV век. Бил съвременник и приятел на свети Василий Велики и на Григорий Богослов. Получил отлично образование в Антиохия и работил като адвокат. Заедно с това изучил богословието и дейно участвал в живота на Църквата. Затова и свети Василий и свети Григорий го убеждавали да стане епископ, но той от смирение отказвал. Склонил едва след преждевременната кончина на свети Василий, който оставил голяма празнина сред себе си.
Амфилохий бил ръкоположен за новата епископия на град Икония (днес Коня в Южна Турция) и се показал деен и умел ръководител на епархията си. Взел участие на Втория вселенски събор и много съдействал за изкореняване на ересите на онази епоха. Починал в мир в 395 г., като оставил след себе си редица богословски съчинения.
Свети Александър живял през ХІІІ век и бил княз на Новгородската област в Русия. По това време руските князе били васали на монголската Златна орда, но земите им се ползвали с известна самостоятелност. Княз Александър водил успешни войни срещу шведите и срещу рицарите от тевтонския орден. Победата му над шведската войска на брега на река Нева му спечелила прозвището Невски, пише БТА.
По-късно Александър бил утвърден от татарския хан за велик княз Владимирски, Киевски и Новгородски. Така той станал единствен защитник на православния народ пред татарите, като князът действал с мъдрост и търпение. Управлявал десет години и за това време направил много добри дела за вярата, Църквата и народа. Свети Александър Невски починал на 14 ноември 1263 г. и бил погребан в манастир край град Владимир.
На гроба му ставали множество чудеса. Затова през XVIII век мощите му били пренесени в Петербург и така бил установен вторият му празник на 30 август.