"Варим се петима души с бебе в малка пристройка като в казаните на ада. За всеки има по два квадрата, колкото да легне на земята, без да се свива. Кошмарът е пълен при 40 градуса навън." Разказът е на Стойка. 43-годишната перничанка дори няма сили вече да плаче. Говори бавно, монотонно, напълно отчаяно, пише в. "Стандарт".
Изхабила е всичките си емоции в очакване на помощ. Такава няма, а и надежда няма. Семейството й е сред най-пострадалите от силните трусове в нощта на 22 май. Къщата им на ул. "Оборище" е като съсечена с меч. Няма здрава стена. Огромните пукнатини започват от под тавана и разделят фасадата във всички посоки. Здраво място по стените почти няма. Едноетажната постройка Стойка и съпругът й Искрен Симов купили за 10 бона през 2004 г. Двамата не са заможни, а сумата е сериозна за тези години. Постегнали отвътре къщата близнак. Това лято смятали да я поукрепят отвън, планирали дори да надстройват. Бедствието обаче провалило мечтите им. А в нощта на 22 май наистина е било страшно.
"Стените се пукаха пред очите ни, докато се облечем и изскочим панически навън", разказва Стойка. В едната от стаите спели синът й Иван, снахата Евелина и малката Александра. Детето следващия месец ще направи 2 г. Сякаш сила от небето го запазила живо. Огромни отломки се отцепили от тавана точно над креватчето и са се разбили върху него. Бебето обаче не е било там. Няколко часа преди градът да бъде ударен от 5,8 по Рихтер, Александра изревала насън и родителите й я взели при тях на спалнята, която е в другия край на стаята. И останала невредима. Докато палят свещи за спасението й обаче, Стойка и младите родители попадат в нов ад - още по-страшен. Три комисии от инженер-конструктори правят оглед на жилището и трите са категорични - в него не може да се живее. Всеки момент носещите стени може да поддадат и всичко да рухне. И пишат заповед за събаряне.
От два месеца Стойка, мъжът й, синът, снахата и бебето са на ръба на оцеляването в 16 квадрата лятна кухня в двора. С тях е и 23-годишната дъщеря на Стойка и Искрен - Кристина. Вечер петимата лягат плътно един до друг на дюшеци на пода, за да им стигне мястото. В юлските и августовските жеги едва са преживели нощите. Спасяват ги поне за по няколко дни в седмицата нощните смени на възрастните. Стойка и синът й Иван работят на денонощен график в частен цех за плетиво в София. Свекърът Искрен пък бачка в централната обогатителна фабрика в Перник. И тримата са на ниски заплати. Такива, че не могат да изтеглят заем и да си оправят единствения дом, който имат. Съвсем наскоро възрастните изплатили стария кредит, с който са купили къщата. Ако вземат апартамент под наем, едната заплата ще отиде само за него, за храна и сметки няма да има. От няколко дни на работа спешно са тръгнали и двете дами в домакинството.
Евелина е прекъснала майчинството и заедно с Кристина са се цанили за охранителки в частна фирма в София. Надяват се с техните пари семейството да може да си осигури нужния кредит и да вдигне дома си от основи. След 50 дни чакане на помощ от държавата Симови вече не вярват, че ще я получат. Те са от стотиците, които все още нямат отговор от Междуведомствената комисия по бедствия и аварии. Единствените пари, които са получили, са 325 лева от социалната помощ "Трус". Предложили им и палатка, но дворът е малък и няма къде да я опънат, освен до стените на рушащата се къща. А и бебе в палатка няма как да оцелее. Подали молба за общинско жилище. Фондът обаче се оказал пълен и свободни апартаменти няма. "Душа да ни е яка! Сами ще трябва да се оправяме, а не виждам как ще успеем!", вдига безпомощно ръце Стойка. Пълно отчаяние се чете и в очите на дъщеричката й Кристина. Двете не искат да живеят в България.
Замислят се дали да не отидат при роднина в Германия. И тя не изкарва много пари, но пък й стигат.
Три блока в Перник също са определени за разрушаване, защото са непоправимо разцепени. Къде ще отидат десетките домуващи, е пълна мистерия. Идеята да се ползва бившето военно поделение в Бучино за приют пропадна. Оказа се, че общината може да го вземе за 1 г., но за да се потегнат стаите на изоставената казарма, трябва половин милион. Дотогава хора живеят всеки ден под дъжд от падащи отломки. Огромни парчета от тавани и стени се цепят върху главите на семействата от блок 79 в кв. "Христо Ботев". Инвалидът Любомир Георгиев от два месеца спи на дюшек в килера. Само там постройката не се руши. 51-годишният мъж е с последици от тежък инсулт и смята, че е открил "бункера" в разпадащото се жилище.