Напусна ни голямата българска документалистка Малина Петрова.
Нейното последно желание е да бъде погребана в родния ѝ Бургас, предава Дарик.
Родена е в Бургас на 3 септември 1950 г. Завършила е кинорежисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1978.
Работила е в СИФ „Бояна“ от 1979 като асистент, втори режисьор и режисьор. Била е председател на Кабинета на Младите филмови дейци към Съюза на българските филмови дейци. След промените е на свободна практика.
Дебютира с игралния филм „Пътешествие“ 1980 (съвместно с Искра Йосифова), после снима „Синът на Мария“ (1983). След това се посвещава на документалното кино. Прави „Тетевенска 24“ (1984, Награда на СБФД), „Човек не е остров“ (1985, сърежисьор с Боян Папазов), “Виновни няма“ (1986),“Пантеон“ (1987), „Фермата“ (1988), „Раздвоеното сърце“ (1991, съвместно с Искра Йосифова), „Сърцето умира последно (Историята на един обесен)“ – (1991), “Реката“ (1995), „Балкански уроци по история“ (1999), "Децата на Мария-Магдалена" (2001 - Специалната награда на XIII Фестивал на неигралния филм "Златен ритон" в Пловдив), „Духът и камъните“ (2006), „Приключено по давност“ (2009), „Заличаване“ (2012), „Кристалът на душата“ (2016), „Държавни тайни“ (2023 – незавършен).