Около 120 000 души у нас си изкарват прехраната със събиране на вторични суровини. За тях екоминистерството предлага да отпадне данък общ доход за парите, които си изкарат.
Друга мярка, на която се разчита да увеличи събирането на отпадъци, е увеличаването на лимита на плащанията в брой. Предвижда се той да бъде вдигнат от 100 на 1200 лв. годишно. Предлага се това да става и чрез ваучери за храна.
Най-често отпадъците, които се изкупуват, са пластмаса, хартия, метали. Събирачи разказват, че те идват от тенджери, тигани, в по-редките случаи се намирал оставен бойлер. Събраното се предава в пункт за вторични суровини, където се сортира и преработва, обясниха от Българската асоциация по рециклиране (БАР). Наред с останалите суровини са се вдигнали цените на вторичните.
Килограм хартия се изкупува за 20 ст. При медта цената е 11,20 лв., оловото е 2,80, а бронзът - 7,75 лв. При черните метали варират от 220 до 380 лева на тон. При пластмасата, която е станала модерна напоследък за предаване, тарифите са различни. За бутилки фирмите дават 50 ст. за килограм, при найлоните - 60 ст., а за други видове - 40 ст. При цените за електронен скрап най-много се плаща за керамични процесори. Цените могат да стигнат до 450 лв. за килограм, а най-малко - 120 лв.
10-12 хил. са електрическите уреди, които излизат от употреба месечно от домакинствата и се предават за рециклиране. Основно това са перални, хладилници и телевизори, като голяма част от тях са сравнително нови - на една или две години. Това обясниха от един от големите пунктовете за събиране на рециклируеми материали. Правели редовни кампании с много общини, за да разяснят ползите от предаването на ненужните уреди на специално изградените площадки, вместо да бъдат изхвърляни. За разлика от новите, по-старите модели електроуреди са по-здрави, пише "24 часа".
В момента действащите у нас фирми с площадки за скрап са около 600 и около 1700 са регистрираните търговци. В България има различни предприятия за рециклиране на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване. Сред тях са заводи, които работят с алуминий, мед, черни метали, хартия, пластмаса, стъкло, батерии и акумулатори и т.н.
От представените от БАР данни, които са актуални към края на 2020 г., става ясно, че годишно в ЕС на човек се падат 10,5 кг отпадъци от електрическо и електронно оборудване. За България количеството е малко по-голямо - 10,9 кг. Единствено страната ни заедно с Хърватия и Финландия са постигнали целта 65% от този вид отпадъци да се събират и рециклират, поясниха от асоциацията, цитирайки данни на Евростат. У нас събраното количество за 2020 г. е над 75,572 тона.