Римският император Деций Траян (249-251 г.) въвел с декрет официален езически култ към Зевс и към личността на императора. Повечето жители на империята изповядвали различни езически вярвания и лесно се подчинявали.
Само християните, които били вече значителни по число навсякъде, отказвали да се покланят на мнимите божества.
Императорът обаче обявил непочитането на въведения култ за измяна срещу държавата и започнал първото масово жестоко преследване на християните, известно като "Дециево гонение". В него хиляди загиват като мъченици, а в християнската история самодържецът остава със злочестото име на богоборец.
Наистина, някои християни се страхували от мъките и се покорявали, други се криели в пустинни места, за да избегнат преследването. А най-твърдите във вярата безстрашно я изповядвали и не отстъпвали нито пред страдания, нито пред мъчителна смърт.
Сред укрилите се при гонението били и седем младежи от Ефес, синове на известни християнски семейства. Те заедно избягали в планината на изток от града и се скрили в една пещера. Скоро обаче били открити и за наказание гонителите зазидали входа на пещерата с камъни. Там мъчениците заспали смъртен сън.
След около два века един селянин решил да използва натрупаните камъни на входа на пещерата и открил телата на младежите, които изглеждали като живи.
Според друго предание те дори оживели временно и съвсем естествено общували с хората. За оживяването на младите мъже било известено на епископа и на областния управител, а те съобщили на тогавашния император Теодосий Втори, известен с учеността и благочестието си.
Сам Теодосий дошъл да ги види и в негово присъствие те заспали вечен сън до всеобщото възкресение. Това чудо останало в паметта на Църквата, която ги почита като светци.