От години българските потребители се оплакват все от едни и същи гьонсуратлъци на монополните фирми за доставки на ток, парно и вода до домовете им. Пак от години на онези, на които поверяваме власт и доверие да ни управляват, образно казано, си бъркат в носовете и не им пука как живеят онези от „долната земя”. Защо качеството на услугите не се подобрява през годините, въпреки поскъпването, и тока и водата спират непрекъснато, което нанася и много материални щети на хората? Има ли високо напрежение в общуването между потребителите и дружествата, доставящи топлото, светлото и мокрото до домовете ни? Питам председателя на Асоциация „Активни потребители” у нас Богомил Николов.
Имам усещането, че
от години сме в пълен застой и сигналите на гражданите по отношение на тока, парното и водата са все едни и същи. Нищо не се променя.
Захранването с ток се прекъсва, заради аварии или подаването на лошокачествен ток с ниско напрежение. Като това е много характерно за малките населени места – села, вилни зони или квартали, в които се строи интензивно. В повечето случаи се оказва, че самата мрежа не е проектирана така, че да посрещне голям товар.
Много пъти сме чували обясненията на мрежовите оператори, които обвиняват инвеститорите, че били декларирали една мощност, когато правят даден обект, но после ползват повече от посоченото. Това е повече оправдание, отколкото причина. В ЗУТ си има много ясни правила за присъединяване, самият мрежов оператор ги одобрява, изцяло са в неговия контрол и затова смятам, че оправданията им са несериозни.
Според нас причината за лошите услуги е в това, че не се инвестира достатъчно в мрежата, така че тя да е адекватна на нуждите и консумацията на хората.
А не се инвестира, защото никой не дава зор затова – нито регулаторът изисква от тях, нито ние, като потребители имаме реални инструменти, с които да държим сметка на мрежовия оператор за качествена енергия.
Самите правила са такива, че на практика ни е невъзможно да търсим обезщетения от оператора. Примерно в авиационния сектор, ако самолета ти закъснее с над 3 часа, получаваш обезщетение в съответствие с разстоянието. Законодателството е направило така, че операторите да губят пари, ако допускат пропуски. Докато по отношение на тока не е така, ако стане авария и три дни сте на тъмно, отговорността на дружествата се изразява в отстъпки за съвсем дребни суми за ощетените потребители. Ето защо никой мрежови оператор не си помръдва и малкият пръст.
КЕВР работи по нормите на съществуващото законодателство, което обаче е твърде либерално по отношение на дружествата и не защитава в достатъчна степен потребителите.
Правилата, създадени от народните представители, са много щадящи за операторите, сякаш депутатите са ги правили с мисъл за тях, а не за потребителите. Глобите са щадящи за дружествата - доставчици. Законите трябва да са по-строги за тях.
Докато не се научим да станем по-активни и взискателни като потребители, дружествата ще се държат с нас като монополисти.
Солидарност между хората е необходима, без нея – нищо не се постига. Политиците гледат да правят всичко по линия на най-малкото съпротивление и ако обстоятелствата не ги притискат, те не вярвам да променят каквото и да е.
Накратко, ние трябва да се разгневим.
Не мога да дам сериозен отговор на въпроса защо у нас се вдига цената на тока и парното, след като цените на енерго носителите на международните пазари падат. Защото формулата, по която КЕВР смята цените, си остава голяма загадка за нас. Правят публични обсъждания, но самите сметки и разчети на заседанията на комисията, са тайна, отговорността е маскирана, там се вземат решения по целесъобразност.
Има малък лъч надежда в това, че беше внесен законопроект в НС за представителните искове на потребителите и се превърне в закон и влезе в сила, можем да получим инструмент за водене на общи искове от името на потребителите. С този инструмент се надявам да постигнем някакви резултати. Но имам и страхове, че депутатите могат да го осакатят така, че да не е ефективен.