Коментар на младия Теодор Караколев от Пловдив за поколенческите разлики, за ценностите, които някои родители възпитават, а други не.
Цял живот съм свикнал на "Вие младите, това, вие младите онова" и
имам алергия към всякакви такива поколенчески обобщения,
(срещу които сам със себе си се боря, щото на мой ред понякога си мисля "тея младите сега ше ги...")
Та в ранния следобед, минавайки през един подлез възрастен човек, бих му дал 55-60, седнал на стълбите, си хвърля найлончето от новата кутия цигари баш пред краката ми. Спирам се, вземам го и казвам: "Извинявайте, изпуснахте го".
Той: "О, да, благодаря", завъртя се и го хвърли не на стълбите, а отзад в една градинка, заедно с тоя лъскавия целофан, не знам как се казва.
"Изпуснахте и това, там няма кошче". Човекът май тогава зацепи, че се заяждам, посочи ми смокините, нападали по стълбите и вика: "Що не събереш и тях, и те са паднали".
Аз се опитах да му обясня, че смокинята няма собствена съвет и воля, и не мога да коментирам къде падат плодовете ѝ (плодове ли са?).
Той блокира и каза: "Ами изчисти ги".
Казах: "За разлика от найлончето, това е природа и се разгражда, а не е боклук".
Той: "Ами изчисти ги". И в тоя момент разбрах, че няма мърдане и си продължих - с неговите найлонче и целофан, които хвърлих по-долу в кошче.
Няколко дни по-рано в Тракия /б.р. квартал в Пловдив/ от всички места, се разминах с някаква млада жена, давам ѝ 30-35,
която сама събираше боклуци от една от многото в квартала пусти поляни.
Преди това пък в магазина, отново бога ми в Тракия, си изпуснах стотинките и дотича момиченце под 10, което ми ги събра от земята и ги подаде за мой огромен срам. Благодарих ѝ, казах, че няма нужда, а тя си продължи по надявам се прекрасния живот.
Не е до поколенията, а до възпитанието.