Как да се предпазим от топлинен удар и дехидратация в екстремните горещини?

Getty Images
share

Как да се предпазим от топлинен удар и дехидратация в екстремните горещини? Съвети дават кардиологът д-р Венцислав Григоров и климатологът Зорница Спасова.

Хората често забравят да пият вода и това е една от най-честите грешки, обясни д-р Григоров в ефира на Нова тв, кардиолог в Клиниката по Кардиология, болница „Сърце и мозък”- Бургас.

 „В летните горещи месеци трябва да приемаме минимум литър и половина, дори повече. Трябва да си го налагаме в моменти, в които дори не изпитваме жажда, за да може да поддържаме тялото си хидратирано, като по този начин се подлагаме и на по-малко стрес”, заяви Григоров.

Оранжев код за опасни жеги в половин България

„Абсолютно задължително е да избягваме алкохола през летните месеци, тъй като той довежда до допълнително обезводняване на организма. Трябва да се избягваме обилното преяждане с тежки храни. Препоръчва се да ядем по-често, но в по-малки количества, да преобладават по-леките храни - плодове, зеленчуци”, допълни още той.

Според климатолога Зорница Спасова първата вълна на горещото време е най-опасна за хората, защото още не са се адаптирали. „Първите жертви са най-уязвимите, с хронични заболявания. И за здрав човек 40 градуса са твърде много”, обясни Спасова.  По думите й за гореща вълна се смята 3 последователни дни с над 30 градуса.

„В България се смята че 32 градуса е ден с горещо време, жълт код се обявява на 34 градуса”, обясни Спасова.

Горещите вълни се наричали още тих убиец, защото увеличението на смъртността се наблюдавало след няколко дни.

Нощите с над 20 градуса също били опасни, защото тялото не можело да се охлади.

„Веднъж човек преживял топлинен удар, трябва да внимава до края на живота си”, обясни Спасова.

В България има най-ниска климатизация в ЕС – 46%, обясни още Спасова.

„Поне 3 часа на ден трябва да прекарвате в климатизирани помещения, дори в обществени места, ако нямате климатик вкъщи”, съветва Спасова.

Водещи новини

Още новини