Процедурите по обсъждането и приемане на закона за държавния бюджет за 2023 година вървят както обичайно заедно с разглеждането на проектобюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното обществено осигуряване. Както често се случва мащабът на увеличението на разходите за здравеопазване остава встрани от дебата за дефицит, дълг и фискално управление. Таванът на разходите на НЗОК обаче показва, че бюджетът на касата се увеличава с близо един милиард лева само за една година – това увеличение е приблизително равно на целия бюджет на съдебната власт, на годишните разходи на държавните висши училища и е три пъти повече от бюджета за култура, например.
Общите разходи на касата за 2023 г. достигат малко над 7 млрд. лв. – с 15% повече от планираните за 2022 година.
В структурата им се запазва сериозният дял на болничната помощ – над 44% от общите разходи, следвани от разходите за лекарства за домашно лечение – над 25% от общите или 1,7 млрд. лева. Позитивен пък е фактът, че за пет години разходите за първична и за специализирана извънболнична помощ са се удвоили в номинално изражение.
Нарастването на разходите за отделните категории здравноосигурителни плащания не е равномерно през годините, като най-големи различия в темповете на ръст е имало в бюджета за 2021 година. През 2023 година най-много (с 24%) нарастват разходите за първична извънболнична помощ, които продължават за втора година поред стремглавото си увеличение, и тези за медицински изделия в болничната помощ – с 23%, които пък компенсират липсата на увеличение през предходната година. Въпреки относително по-ниския ръст от 11%, разходите за болниците остават най-големите в сектора, като те вече са над 3,1 млрд. лв. годишно.
Нетното увеличение на разходите само по себе си не е проблем, когато е съпроводено с промяна в предоставяните услуги – дали по отношение на количествата (обемите медицински дейности) или качествена промяна във взаимоотношенията в сектора (например увеличаване на тежестта на профилактиката и извънболничната грижа спрямо болничното лечение, изменение на моделите на финансиране в даден здравен подсектор, включване на друг участник в системата на финансиране или качествена промяна в нивото на предоставяната услуга и достъпа до нея). За момента такива предложения липсват – както от политиците, така и от доставчиците на здравни услуги и продукти. Със сигурност нямаме и аргументация зад ръста от милиард лева в разходите, основана на стремеж за структурна промяна, различни стимули и в крайна сметка, по-добър достъп и качество, а именно това е важното за пациентите и за данъкоплатците.
Това, което със сигурност ще бъде увеличено, са заплатите на медицинските специалисти и плащанията към фармацевтичния сектор за медикаменти. Получаваме същото, но по-скъпо, а реформите засега остават с неясен бъдещ хоризонт.
НЗОК безспорно е един от най-големите и влиятелни разпоредители с публични средства. Дейността на касата – от разпореждане с огромен публичен ресурс, извършване на здравноосигурителни плащания и плащания на доставчици на здравни услуги, контрол върху дейността на доставчиците, сключване на най-различни договори, обществени поръчки и прочее – е толкова мащабна, че е трудно да бъде обхваната от външния наблюдател. Възможностите на касата да влияе върху взаимоотношенията в сектора и да определя бъдещото му развитие не са за подценяване. Никак не е без значение кой ще управлява тази институция – ето защо ИПИ да зададе своите въпроси към кандидатите за управител на НЗОК на предстоящото изслушване в Народното събрание.