Българските четвъртокласници се представят сравнително добре в четенето и това се показва за пореден път в новото издание на Международното изследване на уменията за четене PIRLS 2021. Със средно 540 точки България е на 10-то място от 57 изследвани държави. Класацията водят Сингапур, Хонконг и Русия с резултат от по над 560 т., а на последните места са ЮАР, Египет и Йордания с по под 400 точки.
България се отличава със сравнително високи средни резултати на грамотност и сравнително ниски – в практическите умения за извличане на информация.
Докато в по-добре представящите се държави оценките на най-добрите и най-слабите не са толкова отдалечени, в България разликите са огромни.
Най-важната задача на началното образование и политиките, свързани с него, по-специално за гарантиране на широк достъп, е да се осигури базова грамотност за всички деца, независимо от възможностите на родителите им.
Изследването се провежда на всеки 5 години от 2001 г. насам и България е включена във всяко едно от петте издания. Във времето резултатът на страната има спадове и ръстове (в настоящото издание точките намаляват), но като цяло представянето в класацията в сравнително добро.
В изследването за България са участвали над 4 хиляди четвъртокласници от 151 училища в страната, както и техните родители и 212 учители. Изследването се фокусира върху двете основни цели при четенето на учениците в и извън училище: четене с разбиране (художествени текстове) и извличане и използване на информация (научно-популярни текстове).
В никоя от другите държави в челото на класацията и около България няма подобна разлика, дори напротив – обикновено разликата е в полза на оценката за практическо знание. Тези резултати само подсказват началото на сериозен проблем, който в следващите класове се задълбочава (измерено в изследването PISA), а именно – слабата функционална грамотност на българските ученици.
Изследването проучва и средата, в която се развиват децата (семейна, социална, училищна, тази в класната стая). Подобно на другите реномирани международни изследвания (PISA, TIMSS), то потвърждава, че образователните възможности в семейството влияят най-много върху резултата на учениците. В представянето на България това се изразява в силно поляризирани резултати на учениците.
Това лесно може да се види и в данните за социално-икономическата среда, в която живеят децата. Проучването също показва, че едновременно са високи дяловете на българските четвъртокласници, които живеят в добра среда, и на тези в лоша, а средният сегмент е много свит (40% при 48% средно за всички държави). Същото се отнася и за проверката на това дали родителите обичат да четат. В България и много четящите, и изобщо нечетящите имат по-висок дял, докато умерените – по-нисък. Тройно по-висок от средния пък е делът на българските деца, които изобщо не са занимавани вкъщи с дейности за ранно ограмотяване преди началното образование – 9% (при среден 3%). От 57-те държави само в Мароко и Турция той е по-висок, докато в развитите държави делът им клони към нула.
Очевидно от резултатите и в това международно изследване българската система не се справя много добре с тази задача. В България има значителни разлики в нивото на преподаване и усвояване на знания в „добрите“ и „лошите“ училища както в страната, така и в отделните населени места, а влиянието на образователния статус на родителите и семейството остава силно.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)