По актуални и „гранични” теми днес разговарям с Любомир Весов, финансов и банков експерт и консултант. Той е бил зам.-изпълнителен директор на ДЗУ–АД, директор и член на УС на ПИБ–АД и изпълнителен директор и член на УС на КТБ–АД. Роден е в Габрово, завършил е ВФСИ „Д.А.Ценов“, гр. Свищов, специалност „Финанси и кредит“. Семеен е, има двама синове, две внучки и внук. Наскоро излезе неговата книга „Граници”.
- Тези дни вече бившият Главен прокурор Иван Гешев обяви публично, че знае всичко за всеки в държавата. Г-н Весов, ако наистина е така, Вие имате ли надежда, че той ще сподели знанието си с нас за случилото се с КТБ–АД, знаейки неща от кухнята, макар и да сте работили в нея до 2008 год., а знаем, че тя фалира през 2014 година.
- Първо, не искам да правя анализ на думите на г–н Гешев, защото не знам дали ги е употребил като хипербола или като метафора. Ако наистина знае всичко за всеки в страната, то имаме голям проблем с правовата държава.
Думите му биха значили, че полицейщината и нарушаването на законите са норма, а не изключение.
Мисля, че в България масово се надценява експертността/ не експертизата/ на някои хора, а други се подценяват, какъвто мисля е случаят с г–н Гешев, така че по–скоро се е изразил метафорично. Убеден съм, че нито той, нито който и да е друг от коментиращите или онези, гласували промени на закони в Народното събрание, свързани с КТБ–АД, са запознати в детайли със случилото се там. И още, доколкото познавам законите, г–н Гешев няма право да говори по темата, а тези които би трябвало да знаят всичко, дори и изпреварващо събитията, никога няма да го направят. Ще споделя с Вас и читателите моето убеждение, че
още в края на 2013 година на база анализи, а вероятно и на нещо повече, чужди структури са предричали не само фалита на банката, но и предполагаемият месец, когато ще се случи.
Дали са споделили това с нашата държава, дали някой е взел отношение и предприел мерки, можем да гадаем, но някой със сигурност знае.
- Според вас, някога ще разберем ли истината за този пладнешки грабеж под „надзора” на държавата?
- Че е грабеж, грабеж е, но не под „надзора“ на държавата, а с нейна помощ и участие на най–високо равнище. Дали това ще се докаже, убеден съм, че никога няма да стане, а „надзора“ трябваше назад в годините да се осъществява от БНБ. Вие да сте чували някой от тази институция да е понесъл отговорност? Ако ми позволите да се пошегувам, българската прокуратура, независимо кой е главен прокурор, крепи сигурността и неразпада на банковата система. Дали в ръководството на БНБ до ден днешен има на ръководни позиции служители замесени в казуса КТБ–АД, е въпрос на службите за сигурност и Народното събрание. Задавали ли сте си въпроса:
защо всеки от нас може да критикува и изнася данни за фирмата „X“, веригата магазини „Y”, кварталната бакалия, полицията, болниците и каквото се сетите, а не може да каже истината за банката „Z“?!
- А добре ли се стопанисват и управляват публичните средства у нас, по оценка на вашия експертен опит?
– Нито се стопанисват, нито се управляват, защото за това се иска необходим минимум от познания и капацитет в определена област. Боравенето с публични средства не бива да е начално училище за кандидат политици, които искат да имат някаква по–висока позиция, изписана в CV–то си, необходимо като трамплин за пост в чужда компания. Думичката „усвояване“ и нейното практикуване трябва да станат съставомерни в Наказателния кодекс. Без значение дали е млад или е на повече години, но служителят, опериращ с тези средства, трябва да е компетентен, отговорен и да ходи пеша по тротоарите.
- Как се отнасяте към сравнително известната теза, че държавата ни все повече прилича на разграден двор и всеки влачи, без да оставя дири?
– Започвам да се притеснявам, че ще заприлича на нездраво критикарство, но все по–трудно виждам държавата и все по–често ни показват разпад на държавността. Да давам примери с общи или частни случаи мисля, че не е необходимо защото ги виждаме и се сблъскваме с такива всеки ден. Слава Богу, че има приличен частен сектор, който поддържа системите, необходими за спиране на тоталния разпад. Слава Богу, че имаме млади хора, които се връщат от чужбина или излизат от нашите университети, за да има надежда и дано ако не днес, то утре тези момчета и момичета вземат управлението в ръцете си. А що се отнася до дирите, някога имаше български филм „Следите остават“. На парите дирите винаги остават, стига някой да иска да ги види.
- Неотдавна написахте много интересна книга - „Граници”. Какво ви провокира да направите това – факта, че „Всеки има своите граници, които решава да премине или не” или че наистина на „Балканите нямат граници”?
– Това, че „Всеки има своите граници, които решава да премине или не” или, че наистина на „Балканите нямат граници”, са цитати от корицата на книгата. Никога не съм имал идея да пиша книга, но тази излезе на един дъх и приятели я издадоха без да ми дадат възможност да я редактирам или оправя някои неща в нея. Исках от една страна, да оттам признание на онези, които са пазили държавата, добра или лоша, но нашата държава, да се опитам от познанието, което имам за България, Балканите и света, да дам своето обяснение за това, което става в момента.
Въпросът с човешките граници, на първо място е морален, зависи от възпитанието, което ни е дадено, изграденото себеуважение, познанието, което сме придобили и е много важно да го предадем на децата си и най–важното, да не изпитваме срам, когато застанем пред тях.
Във физически аспект нито България, нито Балканите, нито Европа имат граници. Мога да Ви уверя, че всеки средно грамотен и подготвен човек може безпрепятствено да премине физическата граница на България, от Резово до Беласица и от там до Дунава, включително и с автомобил, камион и каквото още се сетите. Мигрантската вълна, организирана, финансирана, направлявана и осъществявана днес, е показателна за това, вижте само карето между „Пиротска“, „Хр.Ботев“, „Сливница“ и „Мария Луиза“ в София, не ходете на друго място.Там може да се почувстваш като в Бейрут или Дамаск, а липсата на реакция от страна на държавата и нейните органи, е потресаваща и това отсъствие на реакция не може да се обясни с нищо друго освен със съзнателно безхаберие и още нещо. Може би тук трябва да се сетим за горещия пример от Франция. За Балканите наистина е важно да разберем, че освен физическите граници има и други - онези между хората, които или сме премахнали въпреки стари предразсъдъци, исторически събития, войни или които днес изграждаме по политически причини. Балканите са вселена, различна от всяка друга, днес със сърбина, македонеца, гърка можем да пием и пеем, да играем хора и сиртаки, хванати за раменете, а утре същите тези ръце да вземат пушки и ножове и да се убиваме. Вчера прадядовците ни да са били братя, днес да не искаме да кажем, че този или онзи ни е братовчед. Винаги политиците заради личните и чужди интереси, са разделяли този неземно красив полуостров и хората, които го населяват. Не питайте за примери.
- Как мислите, кои граници човек не бива да минава, за да имаме обществено комфортен и сигурен личен живот? Глобализмът разми някои установени понятия преди за граници, за национални приоритети, за национално достойнство, за родолюбие, за чест и дълг. По Ваша преценка, докъде ще доведе всичко това?
– Ние сме преминали всички възможни човешки граници, някои са се родили оттатък хипотетичната морална бразда,
човешкият живот е фикция, оцеляването е самоцел.
Днес разбираме, че глобализмът и либерализмът не са път към светлото бъдеще, че те погубват индивидуалността, тровят индивида с неговото личностно и творческо „Аз”, вкарват ни в калъп, който ни прави еднакви, моделирани по нечий образ и подобие. Еднакви устни, носове, лица, женски гърди, мъжки бицепси, матрицата ти дава рамка за това кое е добро, кое не, кое е правилно, кое грешно, какво можеш да правиш, какво не. Тази матрица иска от хората да не мислят, да не разсъждават, да изпълняват заложените в нея команди, прави едно, прави две и така всеки ден и час. Училището с тези му форми не е ли матрица, изпитите в различните степени, университетски преподаватели, откъснати от практиката, ще ме извинявате, но и журналистите повтаряте като папагали мантри, сложени в устата думи и словосъчетания, които някои от вас дори не разбират.
Алеко Константинов е написал, „А идеали трябват, това не са празни думи, както мисли жадната за облаги сволач“.
Дори не искам да повярвам и да приема промяната, която става в главите на хората и то пред очите ми. Започвам да си мисля, че човечеството не е узряло за невероятния скок и достижения на науката, не знае как да ги използва, а Вие ми говорите за национално достойнство, родолюбие, чест. Може ли да ми кажете как реагира правителството и Външно министерство на декларацията на Бундестага и изказването на Шолц за отношенията ни с Република Северна Македония? Ами не реагираха, не реагираха по никакъв начин, защото сме смачкана държава, със смачкани, назначени от „Посолството“ марионетки. И това дойде като удар по честта и достойнството ни от същата тази Германия, с която сме загубили двете световни войни. Я си представете, че го беше казала руската посланичка, турската или посланикът на Китай? Какво щеше да стане? Не искам да мисля какво ще е след година или пет, днес внасяме 75–80 % от селскостопанските продукти, по улиците на София и в другите градове и села се движат хора призраци, намръщени и говорещи си сами. Какво още да мисля, трябва да работим за връщане на нашата историята, литературата, музиката, българщината в училище, наред с фундаменталните науки, но с тяхната определено практическа насоченост. И когато говорим за глобален свят, за глобализъм и либерализъм, да попитам: ние от Старата Европа включваме ли в този свят държавите и народите на Африка, Близкия изток, голяма част от Азия, те не са ли хора, не заслужават ли същото отношение. Т.н. „цивилизован свят“ е лицемерен и се интересува само от ресурси, печалби и възможности за влияние, това не е равноправно общуване и човешко отношение. Казвам го, защото познавам проблема в детайли и съм бил многократно в държавите от Западна Африка.
- В книгата си пишете „Бог е дарил човек със свободна душа и разум, а дали човек ще остане свободен, зависи само от него”. Защо обаче повечето хора у нас престанаха да се страхуват и срамуват от бог, да се грижат за душите си и да са свободни?
- Защо ни е срам да приемем и кажем, че богомилството е едно от най–светлите, просветени и прогресивни учения в Средновековието, че учителят Дънов е почитан за идеите си разпространявани по света? И те и той проповядват, че Бог е навсякъде и най–важното - вътре в нас, православието ни е здраво свързано с езичеството по нашите земи, ислямът е в най–чистият и човеколюбив вид, какво повече ни трябва. Не всеки човек е дарен с разум, но душата е друго нещо, нея не можем да я дадем на "химическо чистене и утре да е изпрана. "Перат" се съвести и морал, но ако застанем пред огледало сами и се погледнем! Колко от нас тогава ще кажат: аз съм свободен?
Хората се срамуват и се страхуват, защото са необразовани, а необразованият човек е страхлив и зависим, въобще, може ли зависимият човек да бъде свободен?
Ще отидем в много философски теми, ще трябва да коментираме и се замеряме с цитати от Конфуций, което е много модерно в някои дамски среди, но предпочитам Киркегор с идеята му, че понякога закъснелият избор оставя след себе си живот, изпълнен с недостатъци, чието преодоляване се превръща в постоянно предизвикателство. Така е и със свободата, винаги трябва да я търсим и никога няма да сме закъснели.