Преди време българи отново прославиха страната ни и засенчиха възпитаници на най-престижните университети в цял свят. На Световното първенство по дебати, нашенци се съревновават с повече от 260 отбора, сред които и представителите на Харвард, Принстън, Станфорд, Кеймбридж, Оксфорд. Защо тази новина не зае подобаващо място в родните медии, се питат от платформата „Българи в чужбина”?
Николай Ангелов от София и Румен Маринов от Шумен, които достигнаха финала на Световното първенство по дебати в Мадрид тази година.
Индивидуално Румен се класира 2-ри най-добър говорител от над 520 такива, а Николай 6-ти.
Но победителите са малко тъжни. Причината е, че малцина в България знаят за постиженията им,
а в същото време “ всеки знае името и лицето на “Ергенът”.
Ето какво още пише Румен в личния си фейсбук профил:
Благодаря много за подкрепата на всички! Дебати от световното и повече информация може да намерите тук – Madrid WUDC 2023
Ще си излея душата набързо понеже въпреки всичките вълнения и радост последните няколко дни нещо днес ме накара да съм малко тъжен.
В последните няколко месеца с Румен Маринов достигнахме финала на Европейското по дебати, финалите на Оксфорд и Кеймбридж, а вчера и финала на Световното след като бяхме на първо място от всички отбори в света с най-много точки от 9 кръга дебати срещу отбори от Харвард, Принстън, Станфорд, Кеймбридж, Оксфорд и всяко друго голямо име, което може да се сетите в света. През това време счупихме и индивидуални рекорди и се борихме с факта, че английският не ни е майчин език.
По принцип никога не сме правили това за лични облаги, пари, власт, популярност или политически дивиденти, финансирали сме се сами и т.н.
И въпреки това
носихме българското знаме навсякъде.
Американци, хървати, сърби, англичани и много други от десетки различни държави скандираха “Българи юнаци”
Днес обаче подочух как по време на дискусия в голяма телевизия са казали “никой не го интересуват дебати” и мисля че както след Европейското никой няма да отрази това. През това време имената ни са вече в статии от Азия, Европа и др.
Но всеки в България знае името и лицето на “Ергенът”, а шофьора в таксито ме пита с насмешка “К’ви дебати ебати?”.
Трудно е да развиваме каузи, свързани с критично мислене, свобода на словото и образование,
ако дори не можем да зарадваме хората, които ни подкрепят за 5 минути вместо да гледаме поредната новина за пияни шофьори, 15ти избори и т.н.”
Щеше да е смешно, ако не е тъжно.
На победителите българи пожелаваме още по-големи успехи занапред, смелост, въображение и красноречие.