В Созопол, показват снимки на попаднали там, има салати по 25 лв. (е, има и по-евтини де – по 18-19 лв.) и супи по 20 лв., но хотелиерите и ресторантьорите викат, че отливът на туристи се дължи на „негативна кампания“.
Като под „негативна кампания“ разбират: някой умишлено се опитва да злепостави бизнеса им, условията, черноморието, персонала по заведенията, въобще – всичко по българското море.
И, като се замисли човек – прави са. Само дето не осъзнават, че този, „някой“, дето злепоставя бизнеса и умишлено прави „негативна кампания“, са самите те.
Преди няколко дни слушах разказ на очевидец за родното море и за това как си разговаря персоналът помежду си: „Оф… айде, че пак идват тия скапани туристи!“
Демек, кисели, че са им секнали рахата и ще трябва да поработят. Лоша работа, нали? А може би трябва да ги разберем и тях – ако карат поредната 14-часова смяна…
И това им поведение се превръща в общо отношение. И то не се изразява само в говорене зад гърба на туристите, то се отразява и в обслужването им.
От друга страна имаме Гърция и Турция, където се радват на туристите, на клиентите, гледат да ви посрещнат така, че да искате пак да се върнете; обслужването е вдигнато на майсторско ниво.
Пък цените не са много по-различни (да не кажем, че са същите). Там нямат „кафяво“ море и отходни тръби до плажа. Нямат тарикати, близки до кмета или до местния депутатски син, опънали бариери и събиращи такси за „паркинг“ или „достъп“.
Дори стигането до Гърция (поне някои нейни части) вече е по-евтино от българското Черноморие. Нискотарифните компании пускат сезонни самолетни билети за по 20-30 евро. При това до острови.
Разбирате, че българските курорти НЕ МОГАТ да се конкурират със съседските в този си вид, нали?
И не го казвам, за да наливам масло в огъня или вода в мелницата на комшиите, казвам го с точно обратната цел: в някакъв безумен пристъп на оптимизъм, ми се стори, че не е невъзможно и у нас да си имаме хубави неща; при това не е нужно да откриваме топлата вода, трябва само да вземем добър пример току под носа ни – от съседите.
Ще трябва да разберем, че НЕ Е патриотично да се правим, че няма проблеми. Патриотично е да ги видим, анализираме и оправим, за да бъде по-хубаво място държавата ни.
Или иначе казано: по-добре е да сменим крушката, отколкото да седим на тъмно и да се преструваме, че е светло, и да не позволяваме на никой да каже, че е тъмно.
Не е нужно да се свалят цените, за да сме конкурентни, защото това би свалило още повече качеството. И нямам предвид само качеството на услугата, а (не по-малко важно) качеството на клиентелата. Искаме ли да бъдем „евтината“ дестинация, свързвана с алкохолен туризъм, да ни се носи името на „евтини“? Не. Какво ще привлечем като клиентела, ако го направим, ако се превърнем в (още по-) евтина дестинация? Отпадък, който ще свали реномето, а в по-дългосрочен план и качеството. А то… не може да си позволи да се сваля още.
Това, което има нужда да се случи, е да се вдигне качеството. На услугата, на материалната база, на хигиенните условия, да се промени (коренно!) отношението на персонала към клиентите и на собствениците към персонала.
Не искаме да ни взимат пари за чадър и шезлонг, при положение, че знаем как в съседна Гърция ни ги дават безплатно с кафето. Имаше лъжлива кампания (познайте от кого пусната… дали не от същите, дето сега се оплакват, че уж някой на тях им правел негативни кампании), че в Гърция нямало вече безплатни шезлонги и чадъри. Е, оказа се лъжа, има си ги.
Не искаме връзкари да печелят концесиите и да си мислят, че могат да избичат по 1000-1200% печалби. Не искаме и да ни ограничават безплатните места за наш си чадър.
Не искаме морето ни да е презастроено, защото чиновниците ей такива усти са отворили за корупция.
Искаме нормални канализации.
Искаме контролните органи да не потриват доволно ръце, помирисвайки корупцийката покрай началото на сезона, искаме да си вършат работата.
Искаме работниците да получават нормални заплати с договори, но това ни връща на онази точка с връзкарите, които избичват по 1000-1200% печалба.
Нормално заплатени работници, извършващи нормално задълженията си, с осемчасов, а не 14-часов работен ден, няма да се мръщят, когато видят група туристи, а ще ги обслужват адекватно и ще се радват, че имат работа. Но за целта, шефът им не трябва да е местен каубой с връзки в еди-коя-си партия, държащ се като робовладелец, мислещ си, че може да му се разминава да краде и от клиентите, и от служителите си. Тук пак се отваря дума за контролните органи, които да ги озаптяват такива.
Като цяло, не искаме хора, свикнали, че са недосегаеми, да се занимават с този (или който и да било друг) бизнес. „Досегнете“ ги най-после.
Стихийни и епизодични „програми“, колкото някой чиновник предизборно да се снима за пред медиите, не ни вършат работа. Трябва ни дългосрочен план.
По курортите се шири и немалка престъпност – още един фактор българите да не избират българското море.
Не може само да се вдигат рамене и да се вика: „тука е така“, не може, ние не сме от друга планета, че в България само да ни се обяснява, че това или онова е невъзможно – хората вече ходят на екскурзия в космоса, а ние отходна тръба не можем да сложим, криминалния контингент не можем да озаптим, не можем да спрем да си даваме морето (и въобще – курортите) на тарикати и далавераджии.
Този отлив на българи от българското море не трябва да се гледа като „черен пиар“ или „негативна кампания“, а да се гледа като урок. Или, ако щете – като „наказателна акция“ от страна на туристите. Тоест: да не се търси под вола теле и ПАК да обвиняваме другите (много сме добри в това, ама аман вече!). Няма нужда да търсим кой ни с*а в гащите.
Да се гледа точно като една наказателна акция от страна на туристите, като урок. Да се научи и да се работи за поправяне на грешките и проблемите.
С тъпи кампанийки от днес за утре и с опити да се лъже за „колко е гадно у съседите“, както и с молби за държавни помощи нищо няма да се постигне, освен най-много някой тузар да избута да си купи второ Бентли. В голямата картинка нещата няма да се оправят така.