Да свалим кърпичката на обслужваща сфера и да създадем една по-силна, активна и независима журналистика. За това призова в ефира на БНР журналистът Валерий Тодоров, цитиран от сайта на Съюза на българските журналисти. Г-н Тодоров е дългогодишен Генерален директор на общественото радио.
„Журналистиката трябва да излезе от това партизиране и идеологизиране, а информационните мутации да се превърнат в борба за коректност“, каза Валерий Тодоров в предването "12+3" по програма "Хоризонт" на БНР. Той представи книгата си „Медии и време. Журналистика, истина и реалност“.
„В медиите догонваме времето, то ни притиска, понякога губим точността заради недостига му. От друга страна медиите могат да моделират времето и ценностите.
Често медийната реалност може да се отдалечава от истинския живот, особено под натиска на субективния фактор.
В момента има един парадокс – колкото повече са източниците на информация, толкова повече потъва истината или достоверността“.
Тодоров смята, че журналистическото обобщение може да бъде по-точно от това, което правят политолозите. „Много от тях работят по грантове и свои програми. Те не наблюдават картината от деня. Журналистът непрекъснато създава хрониката, има по-точна и вярна преценка“.
Той обаче отчита, че не може да поставим знак на равенство между журналистика и медии.
„В медиите има все по-малко журналистика“.
Тодоров направи обзор на развитието, през което са преминали медиите от идването на демокрацията през 1989 година досега. „Тръгнахме от разделението. Истината силно пострада. Тя се политизира. Връщането към професионалните стандарти става все по-трудно. В момента партиите са повече и истините стават повече. Субективният фактор расте“.
Той дори открои наличието на информационни мутации. „С добавената реалност, особено в интернет, истината може да се измести. С една дума може да промените същността. Интонационно – също. Отговорността на журналиста е да покаже това, което е зад гърба му , а не да прави нездравословен пиар и поръчкова журналистика“.
Ние трябва да чуем и отразим всички гласове, отбеляза Тодоров. „Това, че се монополизира една истина и тя се насажда като ценностна система за мен е трагично. Да не говорим за това, че се ограничават източници на информация. Изненадвам се, когато слушам депутати, които признават само едната страна на нещата. И тази русофобия, която ни тресе. Отричането на едната страна или любовта към нея, не бива да отхвърля и другата истина. Аз съм за това да се виждат всички лица“.
Заглавието е на редактора