Дни след като спечели една от най-престижните литературни награди "Букър", писателят Георги Господинов е специален гост в "Култура.БГ" заедно с Павел Веснаков, режисьор на филма "Георги Господинов в убежището на времето".
Господинов разказа за емоцията след голямото признание и интересните срещи с хората, дошли да го поздравят. Сред тях са прочути автори от България и чужбина, нобелови лауреати и съпругата на Георги Марков - Анабел, която възкликнала: "Георги би искал да види това и би се зарадвал много".
"Явно имаме страшна нужда от хубави неща тук, но и светът има нужда да види нещо светло от тук. Защото начинът, по който реагираха големи медии като ВВС, Гардиън, Ню Йорк Таймс; начинът, по който те разпитваха за България - те се радваха и знаеха вече за радостта в България; начинът, по който обяснявахме, че имаме такъв празник, че това е държава, която може да празнува езика си и че тази държава не е изгубена. И това също ги впечатли - че някой може да се радва по такъв начин на книга, все пак това не е футболен мач.
Радвам се много на всички читатели, които са стояли и са чакали и са гледали излъчването, това не го очаквах.
Когато обявиха наградата, ние с Анжела Родел се спогледахме и си казахме в първия момент: "Чу ли добре, това за нас ли е?". Много ѝ благодаря, че беше до мен в този момент и изобщо - тя е страхотен преводач", каза Господинов.
Той изрази надежда, че успехът му ще открехне вратата за младите автори у нас.
"Тази награда наистина открехва любопитството към други хора и аз се надявам на следващите писатели вече да им бъде много по-лесно и да има открехната врата.
Най-важното е също, че ти можеш на малък език да говориш за големи неща. Не трябва да се отказваме от това самочувствие - имаме право да говорим за големите неща в света без да бъдем екзотизирани или самите ние да се екзотизираме.
За младите, които пишат и за другите, трябва да го кажем открито - това е дълъг път, това е тежък физически и психически труд, това са дълги години на самотно писане и във филма това, което ще се види, това е точно тази самота. Това е, което остава невидимо, обикновено", сподели писателят.