Коментар на Любо Кольовски, журналист, бивш зам.-главен редактор на в. "Демокрация", главен редактор на в."Свободен народ", в."Подкрепа" и др..
За начина, по който президентът Радев връчи втория проучвателен мандат ще се говори и пише много. Поне още три дни. Поради определението, че начинът е прецедент - няма ги протоколните здрависвания и ръкувания, няма престорена любезност, няма глупашки усмивки и празни погледи. Дори нямаше покана към пратениците на ПП-ДБ да приседнат за малко. За първи път пратениците бяха отпратени да си ходят заедно с журналистите.
Това възмути някои хора. Защо? Защото за първи път от 33 години насам няма престореност, няма фалш, няма имитации на несъществуваща добронамереност и други подобни състояния, които всъщност са обикновено лицемерие и нищо повече.
Не е ли по-добре така за всички нас, хората, които ходим пеша и ни наричат обикновени хора, различни от организмите, населяващи политическата "класа"?
Какво лошо виждат някои в нарушаването на протокола на имитацията и фалшификацията?
Какво ни предизвикват имитациите и фалшификациите, освен глупави възторзи, илюзии и химери?
По-добре е така. Да няма претенциозен протокол. Да няма измамни лююбезности.
За какво са ни заблуди, когато ножът е опрял до кокала и положението е нетърпимо?
И всички сме наясно какво всъщност направи държавния глава Радев. А на протокола - майната му!
Браво на президента Радев! Той просто постъпи реципрочно и равнозначно в отговор на нахалните и дебелокожи тъпанари от "класата" на "елита".
Заглавието е на редактора