Победиха ли патриотизмът и национализмът в Турция, където президентът Реджеп Ердоган спечели своя трети мандат с над 2,3 млн.гласа повече пред опонента си? Питам за експертен коментар в novini.bg проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.
Ердоган постигна победа, независимо от предварителните социологически проучвания там, които сочеха почти равни изборни резултати между него и основният му опонент Кемал Калъчдароглу.
Президентът Ердоган има 20-годишен опит в политиката и вече разполага с много свои привърженици. За да го победи, опозицията трябва да има поне 7-8 пункта преднина, та да може да има различен от досегашния резултат. Но както виждаме, това на този вот не се случи.
Зад Ердоган стои един много интересен блок - консервативно- религиозният, който има около 35-40 % привърженици и турският национализъм, който набра силна скорост след 2016 година, когато турската националистическа партия стана съюзник на Ердоган. Това е партията майка в Турция, която вече се разцепи на множество пера и тенденции. Имаме около 55%, които стоят зад Ердоган и той успява умело да ги контролира чрез държавните медии, чрез държавната администрация и висшия избирателен съвет. От близо 20 години тези институции облагодетелстват Ердоган и резултатите на всеки следващ вот там.
Ердоган сега е силен, но е по-слаб отколкото беше през 2014-2018 години.
Калъчдароглу, според мен, е много добър апаратчик и успя да изтика назад третият участник в предизборната надпревара Синан Оган. Но в Турция най-силен е консервативният блок на Ердоган, който се вижда как притисна в ъгъла всичките си опоненти. Битката беше между национализъм и религиозна идеология, но не и икономика, инфлация, намалелите доходи на хората там. Множество са причините, които доведоха до победата на Ердоган.
Важно е да акцентираме върху мощното външно влияние върху изборите в Турция. Имам предвид влиянието на Изтока. Западните държави и САЩ не намират поле за изява в силно преобразената светска държава на Ататюрк. Докато страните от Изток, намират добър прием тук.
Примерно един от първите държавни ръководители, поздравили Ердоган е президентът на Русия Владимир Путин. Той се обърна към турския си колега със "скъпи приятелю" в своето поздравително обръщения. И още, казва: "вашето преизбиране от турските избиратели показва, че те подкрепят вашата външна политика".
Страните от Персийския залив пък са потенциалните спонсори, които и през предходни години са правили огромни инвестиции в Турция.
Азърбейджан и лично президентът Илхам Хейдароглу Алиев също се включиха в предизборната кампания на Ердоган, а днес научаваме, че е повлиял на Синан Оган, който е азер, да застане зад него. Той е бивш преподавател в държавния университет в Баку. Египет, Алжир, целият източен свят застана зад Ердоган. Иран, също.
Победата на Ердоган е в унисон с връщането на Башар Асад в Лигата на арабските държави.
Но пред новоизбрания стар президент на Турция има много проблеми за решаване. На първо място това е кюрдския проблем, който се влачи нерешен от години насам и отношенията със Сирия, където тепърва очаквам интересни развития. Пропуквания ще има, прогнозирам, и в целият Източен блок.