На 21 май православната църквата почита паметта на Свети Константин и Елена. Това е последният пролетен празник, чиято обредност вече подсеща за настъпващото лято.
Българският народ свързва този ден с игрите по огън - нестинарството. В този ден се преплитат християнския празник, почитащ Свети Константин и Елена, и древните традиции на ходене по огъня.
Народната традицията е запазена и досега в някои райони в оригиналния си вид, а по много места се изпълнява като атракция за туристите. Приготовленията за празника започват няколко дни преди денят на Свети Константин и Елена, когато се събират на средства за общ курбан, а също и за почистване и поправяне на изворите и кладенците на селото.
На мегдана предварително се подготвя голяма клада от дърва. Вечерта се запалва голям огърн, всички са се събрали около него и слушат хороводни мелодии, предназначени за обреда.
Когато запаленият огънят стихне, останалата жарава се разстила в кръг. Около мястото се извиват хората, а начело се носят иконите на Свети Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени.
Вярва се, че влезлите в жаравата изпадат в състояние, в което могат да изрекат пророчески думи. Ритуалният им танц трае няколко минути. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.
Този ден е свързан и с друг обичай. В по-голямата част от българската етнотеритория на този ден моми и момци връзват люлки и се люлеят. Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра домакиня и ще роди много момчета.
На курбана се събира цялото село, а именниците посрещат гости. Според поверието Св. Елена носи градушка в ръкава на ризата си и затова през този ден стопаните не работят в къщи и на полето.
На този празник имен ден имат всички с имената Константин, Елена и техните производни.