Има ли изход създадената политическа криза у нас и какъв е той? По каква формула е възможно създаването на кабинет от това, което имаме като политически парламентарно представени партии? Що е то ротационен председател на парламента? Питам проф. Екатерина Михайлова, която има шест мандата като народен представител. Тя е юрист, професор и преподавател по история на държавата и правото в Нов български университет, където е ръководител на департамент "Право".
В България има политическа криза и тя е ясно видима. Въпросът е дали можем да излезем от нея, кога и как. Според мен, шансовете за съставяне на редовно правителство от настоящия парламент са 50:50, но не се наемам да залагам за едните или другите, защото тежката конфронтация, която се изгради в продължение на няколко кампании, създава допълнителни затруднения дори при желание между политическите представители да намерят съгласие помежду си.
Конфронтацията не е само между партиите, а и между техните поддръжници.
Отношенията са много сложни. Може би вариант за изход има в рамките на втория възлагателен мандат и съставяне на правителство, което не бива да бъде партийно. Т.е. за да бъде получена подкрепа, евентуалното правителство трябва да е и програмно, и експертно, каквото аз мисля, че е всяко едно правителство, но най-вече то ще трябва да е кабинет на съгласие, на примирие. За да може да бъдат свършени определени набелязани и важни за обществото ни задачи.
Формулата, която на мен ми се струва, че е възможна, е вече правена в миналото, а именно имам предвид формулата на кабинета на Димитър Попов.
За целта бе изработено много подробно споразумение, в което е описано, че министър-председателят трябва да е личност с авторитет, но без да е партиен активист, в която и да е от организациите, участващи в споразумението. Освен това бе указано самите министерства как да бъдат разпределени между политическите формации. Но пак се залагаше на експерти, а не на политически активисти. Също така сега трябва да бъде определен ясен хоризонт на действие – за 6 месеца, за 1 година и т.н.,за да бъдат приети законите, за които се постигна съгласие дотук, за бюджета и др.задачи, които са от компетенцията на действащ парламент и редовно правителство.
Дали се нарушава Конституцията с въвеждането на ротационен принцип на председателство на НС?
В конкретен смисъл на термина „ротация”, да. Но явно в обсъждания случай понятието се използва неточно, защото това, което се случи в НС е, че депутатите избраха председател, който се очаква след 3 месеца да си подаде оставката. Следва въпросът обаче, ако не я подаде какво ще се случи! Отговорът е лесен: В крайна сметка нарушено мнозинство води до искането на оставка на даден председател. Това се е случвало преди и то не отдавна. Обикновено първата жертва при липса на мнозинство, е председателят на парламента.