Висшият адвокатски съвет алармира министър Зарков за такси в банките 

„Адвокатурата е призвана да защитава правата и интересите на всички граждани и юридически лица. Правото на свободна стопанска инициатива е конституционно уредено и не е допустимо да бъде опосредствано от съгласието и преценката на трети лица, каквито са банките.” – обобщава адвокатът Явор Харизанов.

Вече трети месец министърът на правосъдието Крум Зарков обмисля предложение на Висшия адвокатски съвет, което цели премахване на една от многото такси, които банките събират от бизнеса, алармират адвокати, възмутени от неадекватната система.

Адвокатите оставят настрана финансовия въпрос и неудобствата от загубеното време на предприемачите и се фокусират върху техните права. Специалистите сочат противоконституционния характер на нормите, които са въвели тази банкова процедура преди години. Става ясно, че до момента правата на гражданите и юридическите лица са били защитени, защото в практиката банките не са отказвали съдействие на търговците. Това обаче се променя след 2017 г. поради въвеждане на множеството регулации за банките. Към настоящия момент, банките имат право да отказват откриването на набирателна сметка без да се обосновават.
Именно това е изиграло роля адвокатурата да вземе решението да назове и атакува проблема.

Висшият адвокатски съвет е предложил елегантно решение, което би трябвало да задоволи всички страни – предлага се капиталът да може да бъде внасян в банка или в брой. Възможността за внасяне в брой е предвидена само за случаите, когато става въпрос за незначителни суми. С цел минимизиране на риска от пране на пари, суми над 10 000 лв. ще продължат да бъдат внасяни единствено с участието на банка.
Неизвестно защо въпросът още не е подложен на обществено обсъждане, а вместо това престоява в Министерството на правосъдието. Напомняме, че банките реализираха печалби в размер на над 2 милиарда лева през м. За една солидна част от тези печалби, роля играят банковите такси.

Те трябва да открият набирателна сметка на дружествата си, да внесат в нея капитала, който често е на стойност под 100 лв., да представят вносната бележка в Търговския регистър, а няколко дни по-късно се налага да закрият същата тази банкова сметка, тъй като тя е изпълнила функцията си.
Тази напълно излишна според адвокатите процедура се изпълнява ежегодно от над 30 000 стартиращи фирми, като всеки един гражданин прекарва около 1 час в банката. Попълват се различни декларации, въпросници, заявления и спесимени.
Цената за откриването на тези сметки обикновено варира между 25 и 35 лв. но някои банки имат такси и за закриването им.
„За да внесем в банката 10 лева, плащаме такса от 25 лева, а след няколко дни - допълнително 20 лева, за да закрием сметката.” – възмущават се търговците.
Въпреки това, не разходите са големия проблем. Търговците негодуват срещу огромния брой сложни и изпълнени с юридически термини документи, които се попълват ръчно. При чужденците положението е още по-сложно. Те трябва да заплащат още по-големи такси, защото са чужденци. В същото време, за тях няма гаранция, че ще бъдат одобрени.

ако банката има право да отказва съдействие без обосновка, то по какъв начин едно лице може да бъде сигурно, че не е зависимо от банките при започване на бизнес? На по-заден план стои и проблемът с чуждестранните инвеститори, които се сблъскват с тези практики и остават с впечатление за бюрокрация и липса на съдействие от българската страна. Тези негативни впечатления се прехвърлят изцяло върху българската държава. Българската агенция за инвестиции е била уведомена за проблема още преди години, но действия не са последвали.