Преди дни евродепутатът Петър Витанов тревожно алармира, че над 18% от младите българи – тези между 15 и 30 години – нито работят, нито учат и това създава предизвикателство не само пред образованието и пазара на труда, но и пред българската икономика. Прав е. В допълнение на тази черна статистика е важно да припомним, че сме на трето място сред държавите на Стария континент по това, че млади хора до 35 години живеят на издръжка на своите родители и под техния покрив.
Това може на пръв прочит да изглежда съвсем неприемливо, но със сигурност има обяснение.
В интерес на коректността трябва да припомним, че проблемът с мързела на младите българи не е от последните 2-3 години, а доста по-назад. Примерно още през 2014 година ни „хваща” тази печална статистика, че
България е на трето място в ЕС по младежи, които нито работят, нито учат.
През 2014 г. 24% от младите хора у нас са били в тази категория. Гърция и Италия са с по-високи показатели от България - 27% и 26,2%. Данните бяха основа на дискусия на Националната кръгла маса за справяне на проблемите с младежката безработица, организирана от МТСП. "Не е логично на фона на всички милиони, които отпускаме за младите хора, България да влиза в категорията на страните с най-много младежи, които не учат и не работят", коментира по онова време зам.-министърът на младежта и спорта тогава Калин Каменов.
Разбирам, че е тъжно, но изглежда последните десетина години се въртим в омагьосания кръг на този проблем и очевидно излаз до днес няма. А няма защото и обществено-политическият ни живот де факто се върти в Параграф 22.
Младите българи имат претенции за високи заплати и предпочитат да не работят никъде, вместо да получават жълти стотинки и разни началници да ги правят „на маймуни”. Това е най-честото оправдание, което неработещите ползват. При тях обаче липсва огледало за обратно виждане – никога не търсят вина у себе си, а само у другите.
За такива световноизвестният писател психиатър Морган Скот Пек пишеше, че са „хора на лъжата”.
Те живеят в домовете на своите родители, защото нямат доходи, за да си осигурят самостоятелен живот. От своя страна родителите им, верни на своето вероятно погрешно възпитание и „криворазбрана цивилизация”, си ги дундуркат до … 35+. Поне някои имат чувство за хумор вицове измислят за такива случаи като този:
"- Сине, днес навършваш 25 години и е време да ти кажа, че сме те осиновили...
- Как така бе, тате?! Като две капки вода сме!
- Димитрино, казах ли ти, че няма да мине номера и тоя търтей няма да се изнесе скоро!”
Но както се вижда от цитираните статистики по-горе, живият живот е най-добрият създател на вицови ситуации.