Снощи, преди днешния Международен ден на театъра - 27 март, голямата българска актриса Мария Стефанова заяви в предаването „Извън играта” на БНТ, че театърът е място, където хората отиват за духовно споделяне, цитирам по памет. За съжаление обаче в навечерието на празника и тържествената церемония по връчването на наградите „Икар”, трябва да признаем, че в родния храм на Мелпомена от месеци има разделения, кавги, интриги и неразбирателства.
Мария Стефанова
Мария Стефанова е една от град дамите на театъра и напълно заслужено довечера ще й бъде връчена статуетката за Чест и Достойнство в професията й.
Това обаче не означава, че пътят й до тук е бил лек и безпрепятствен, нищо подобно. Тя е една от пострадалите големи наши артисти от първите революционни катаклизми, когато партийни креатури пак нагазиха с калните си ботуши в НТ и набързо пенсионираха и освободиха почти цяла трупа от обичани от публиката актьори - колоси като Таня Масалитинова, Славка Славова, Георги Георгиев-Гец, Мария Стефанова /тогава само на 55 години!/, Виолета Бахчеванова, Виолета Гиндева... Директор на театъра по онова време бе Васил Стефанов, бивш шеф на отдел "Репертоар" в ЦК на БКП. Тогава насила отлъчените със „звезди в косите и сълзи в очите” освободиха благоговеяната с десетилетия от тях сцена, прибраха си скромните куфарчета, потеглиха по села и паланки и изиграха още десетки постановки в цяла България. Хората продължиха да ги обичат /за разлика от политиците/ и да пълнят салоните. Ръка им подаде основаният през 2013-2014 г. нов частен театър „Барбуков”. После, когато някои директори изтрезняха от революционното опиянение, ги върнаха на свои сцени, но … обидата и гадното усещане остана.
До днес Мария Стефанова говори с тъга и болка за този етап от живота си. Голяма част от нейните колеги от онова време вече потеглиха към селенията на Небесния театър…
Дали днешните са си направили изводи от случилото се преди години - както податливите сред актьорите, така и политиците, протегнали мръсните си ръце към театъра, сами можете да си направите равносметката, предвид случващото се там.
Големият театрален режисьор Коко Азарян, светла да е паметта му, приживе казваше, че „Театърът е място за очовечаване”.
Дали ще продължи да е?! Ние, зрителите от последния ред, се надяваме на това и ще продължаваме да подкрепяме своите на сцената.
Честит празник на всички, които ни карат да мечтаем, да мислим, да живеем духовно, да съхраняваме културните ценности!
Самиха Аюб
Накрая ще завърша с посланието от египетската актриса Самиха Аюб за Световния ден на театъра, публикувано от нашия „Съюз на артистите в България”:
„До всички мои приятели театрални артисти и професионалисти от цял свят,
Отправям послание към Вас в Световния ден на театъра, и колкото и щастлива да съм днес, че мога да се обърна към всички, усещам с всяка част от себе си тежестта, която ние – театрални и нетеатрални артисти от всички сфери на изкуството, носим. Всичко, което днешният свят е, разкъсван от разрухата на войните, природните бедствия и конфликти, има опустошителни последици не само върху материалния ни, но и върху духовния ни свят.
Пиша до Вас, докато чувството ми е, че сме изолирани острови сред океана, или кораби сред изпълнен с мъгла хоризонт, без насока, и въпреки това продължават да плават, надявайки се да достигнат безопасно пристанище, което да ги приюти след дългото скитане.
Никога не сме били по-тясно свързани едни с други, колкото днес, но в същото време никога не сме били и по-разделени. В това се състои драматичният парадокс, който ни налага съвременния свят. Конфликтите и напрежението, на които сме свидетели днес, надхвърлиха границите на логическото възприятие и ни отдалечиха от същината на съвместното живеене.
Театърът, по своята първоначална същност е чисто човешки акт, основан на живота.
По думите на Станиславски: „Никога не влизайте в театъра с кал по обувките. Оставете прахта и мръсотията навън. Оставете малките си притеснения, дрязги, дребни трудности с горното си облекло – всички неща, които съсипват живота ви и отвличат вниманието ви от вашето изкуство – пред вратата.“
Това, което правим в света на театъра като драматурзи, режисьори, актьори, сценографи, поети, музиканти, хореографи и технически лица, всички ние без изключение, участваме в създаване на живот, който не е съществувал преди да стъпим на сцената. Този живот заслужава нашата грижа, нашите ръце и нашето добро сърце, което да му съчувства, разум и воля да продължи, за да оцелее.
Не преувеличавам, когато казвам, че това, което правим на сцената, е актът на самия живот и създаването му от нищото. Ние сме тези, които придават на живота неговото великолепие. Ние сме тези, които го въплъщават. Ние сме тези, които го правят жив и смислен. Ние сме тези, които използват светлината на изкуството, за да се изправим срещу мрака на невежеството и екстремизма. За това ние полагаме усилия, време, пот, сълзи, кръв и нерви, всичко, което трябва да направим, за да постигнем това възвишено послание, защитавайки ценностите на доброто и красотата, и искрено вярвайки, че животът заслужава да бъде изживян.
Говоря ви днес, не просто за да говоря или дори, за да отпразнувам театъра, на неговия световен ден. По-скоро искам да Ви поканя да застанем заедно, всички ние, ръка за ръка и рамо до рамо, да извикаме на висок глас и да оставим думите си да пробудят съвестта на света. И да помогнем на зрителите, на всички, да отхвърлят този отвратителен образ на бруталност, расизъм, кървави конфликти, едностранчиво мислене и екстремизъм. Излезте от блатото на войните и кървавите конфликти и оставете калните обувки пред вратата на сцената. Това е нашата мисия, на нас, актьорите, режисьорите, драматурзите, носителите на факела на просвещението, да бъдем в челните редици на противопоставянето на всичко, което е грозно, кърваво и нечовешко. Ние, и никой друг, имаме способността да разпространяваме живота. Нека го разпространяваме заедно в името на един свят и едно човечество”.