"В последния един месец, в който правим проверки на магистралите и пътищата в страната, проверките се превърнаха в сериал „кражбата на магистрали“. Защото при всяка проверка излиза едно и също нещо – между 25 и 30% липса на асфалт", заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков. Темата коментираха бившият прокурор и зам.-министър на правосъдието Андрей Янкулов и правният експерт в Института за пазарна икономика Иван Брегов в ефира на Дарик радио.
Желев е разследван за побой над служител. Не сме видели разследване за неправомерно изразходвани средства.
"Ние можем да сложим КПП-та на всяко действие на прокуратурата, които да кажат действащият прокурор вещо ли се е занимавал с тази дейност и ще търпи ли някаква отговорност той, но не можем да променим правната квалификация", заяви Брегов.
"На доста по-ранен етап трябваше да има разсвледване. Доста назад във времето има информация за дейностите около пътното строителство и корупционните практики около тях. Ако тази информация не е достатъчна органите да се раздвижат, това може само да говори лошо за тях. Защо не е разследвано или защо няма резултати? До голяма степен проблемът се състои в това, че решението да започне едно производство е заключено само в една институция у нас - прокуратурата. Прокурорската колегия е създадена само от бивши и бъдещи подчинени на главния прокурор. Тя не може да бъде балансьор. Другият аспект на нещата е конкретният процедурен аспект. Когато има отказ на прокурора да образува наказателно производство по конкретен въпрос", обясни Брегов.
"Големият въпрос е след като 2015 е бил завършен този проект, той подлежи на 5 години обща отговорност. Защо съотвеният министър не е упражнил гаранцията и ще носи ли отговорност той? Каква е причината изпълнителят да не положи съответната дебелина в асфалта? Тази верига на отговорността е абсолютно проследима при едно проактивно поведение на главния прокурор. Не съм оптимист обаче, че някой ще се захване с тази преписка", заяви Брегов.
"В нашето общество има дълбока примиримост към цялата среда на некадърност и тази примиримост качва по върховете негодни хора. Нямаме ресурса за повече", категоричен е експертът.
"Трябва да гледаме на тези процеси с известна доза скептицизъм, за да не се окажем излъгани в тези си очаквания. Това е нова структура на европейско ниво и се сблъсква с много предизвикателства заради скорошното си създаване. Тя е така изградена, че при нея националното начало е много силно. Това не е някаква наднационална институция. До голяма степен дефицитите на управлението на нашата съдебна система се проявиха и при създаването на местното бюро на европейската прокуратура", уточни Янкулов на въпроса за това дали се очаква казусите с разследването срещу фирмите на Ковачки да влязат в сферата на действията на европейската прокуратура.
"Подборът за това кои да са българските делигирани европейски прокурори се прави от същата тази прокурорска колегия, която много трудно ще одобри човек, който би разследвал тежки перстъпления. Когато някой прояви желание да работи там, той бива добре мотивиран с пост, който да вземе по-високо в йерархията в българската прокуратура. Защото този мандат в европейската прокуратура изтича в един момент и той ще трябва да се върне и да понесе всички негативи. За да не вярваме твърде много, че помощта ще дойде без наше участие, европейската прокуратура се занимава със злоупотреба с европейско финансиране и дадънчи измами. Ние не можем да й разчитаме за нищо назад във времето", заяви експертът.