Мине не мине време, но най-вече в предизборно време разни изчерпани откъм идейност и креативност политици у нас запретват ръкави да рушат паметници. В интерес на обективността, монументи се рушат и другаде, примерно в Полша и др. страни, обременени от историята.
Какви са хората, които не искат да имат памет, почит и уважение към миналото? На този въпрос вероятно тепърва психолози и психиатри ще отговарят. Лично аз смятам, че рушенето на паметници, независимо от идеологията, е пълна простащина и дивотия. Никак не одобрявам, че там, където сега е НДК, до 1981 г. имаше мемориал с имената на хиляди български войници и офицери, загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Демонтираха паметните плочи, казаха, че ще ги пазят и...повече никой не ги видя.
Затова смятам за глупав аргумента, че видите ли така предишните били срутвали знаците от миналото, та дайте и днес да правим така.
Не разбирам онези, които искат да приличат на тези, които неистово отричат и критикуват. И едните и другите са еднакви.
Конкретно за Паметника на съветската армия /ПСА/, аналогични обелиски има и във Виена, и в Берлин, и в Норвегия, и в други големи европейски градове, но там те не пречат на тесногръди политици и никой не ги руши или мести. А от това, че в Полша са срутили близо 80 паметни плочи, не забелязвам да са постигнали фундаментален напредък в развитието си, напротив.
Във Виена
У нас обществото отново е разделено наполовина и едните разбиват с чук паметната плоча на монумента, а другите организирано го бранят. Дано тази запалена искра на разделението не доведе до по-сериозни катаклизми в клетата ни държава, каквито предвиждат мнозина сред социолозите и политолозите!
Как стоят нещата с паметника от законова, юридическа гледна точка, според адвокат Иво Лулчев:
„По повод казуса с демонтирането на Паметника на съветската армия, СОС следва да знаят следното:
Паметникът не е общинска, а държавна собственост и в този смисъл СОС НЯМА ПРАВО ДА СЕ РАЗПОРЕЖДА С НЕГО.
ЕТО ЗАЩО ЕВЕНТУАЛНО ТАКОВА РЕШЕНИЕ ЩЕ БЪДЕ ОТМЕНЕНО ОТ СЪДА.
"Независимо сдружение Екогласност" се ангажира да оспори подобно Решение.
"Паметникът на Съветската армия е защитен с редица световни, европейски и международни актове и представлява историческо, военно и архитектурно наследство. Той е израз на преклонение и признателност на българския народ пред подвига на войника, дошъл от руската земя и оставил костите си за освобождението на България и Европа от фашизма."Не съществува никаква възможност за демонтаж!!!!!
В Берлин
Да се имат предвид:
Резолюциите на ООН от 2008 и 2009 година за защита на паметниците по повод Втората световна война.Европейска културна конвенция от 19.12.1954г., приета в Париж.Европейска харта за архитектурното наследство, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа от 26.09.1975г.Препоръка № 880/1979г. на парламентарната асамблея на Съвета на Европа за съхранение на европейското културно наследство.Конвенция за запазване на архитектурното наследство на Европа от 03.10.1985г., приета в Гренада.Договор за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската Федерация от 04.08.1992г., подписан от президентите на двете държави Ж. Желев и Б. Елцин.Съвместна декларация на президентите на Република България и Руската Федерация Г. Първанов и В. Путин за по-нататъшното задълбочаване на дружеските отношения и партньорство между Република България и Руската Федерация от 02.03.2002г.Закон за българското авторско право и смесените права.Акт за държавна собственост на недвижим имот № 3418/18.09.1947г. – Паметник на Съветската армия, намиращ се в парка на бул. Руски, бул. Толбухин, бул. Евлоги Георгиев и ул. Гурко /сега бул. Цар Освободител, бул. Левски, бул. България и ул. Гурко/, както и последващи актове № 958/02.07.1953г., № 2634/26.01.1954г., № 2636/26.01.1954г и акт № 42/18.03.1997г. на министъра на финансите.Меморандум за управление и ползване на парка и Паметника на Съветската армия от 03.02.2006г., подписан от управителя на областна администрация – област София – град Т. Модев и кмета на София Б. Борисов”.
В Норвегия
Ще завърша с думите на един голям, световен режисьор от времето, когато в киното имаше високи критерии и стил:
„Недостойно е да танцуваш на гроба на тирана. Това е присъщо на роба!“*
За всичко останало, ще съди историята.
За нейното поругаване, също.