Не знам на кого са симпатични предателите, ренегатите, политическите номади, които като калинки прехвърчат от една партия в друга без грам свян и срам към хората, които са гласували за тях в предходни избори!
Впрочем, ако можеха да изпитват срам, едва ли щяха да имат такова поведение. Още по-неясно ми изглеждат онези, които напускат една политическа формация, за да основат веднага нова. Нещо като завета на Маркс, ама великият комик Граучо: "Това са моите принципи, aко не Ви харесват, имам и други".
Това си мисля преди следващите поредни, изтощителни извънредни парламентарни избори на 2 април т.г..
През годните назад се нагледахме на разцепления и миткания на объркани свободни политичесики атоми. Така беше и в кратичкия живот на 47-ия състав на Народното събрание.
Най-мощно разцепление тогава се случи в ИТН, от партията накуп напуснаха първо 6-ма, избрани под сянката на Слави Трифонов. Но примерите в годините назад, както знаем, са много.
Думата ми тук е за загубата на доверие, която причиняват митканията на депутатите насам-натам,
освен безпардонното и безпринципното им поведение, с което допринасят за все по-ниската избирателна активност.
Не отричам правото на човек да се променя, да се развива. Както казваше един голям български драматург Иван Радоев: Човек може да харесва и вярва в нещо, а после да спре да го харесва и да му вярва, стига в основата на всичко това да не стои користта.
Бързата смяна обаче на политическите партии у нас повече ми прилича на завета на комика Граучо Маркс: "Това са моите принципи, aко не Ви харесват, имам и други".