Коментар на на политическия международен анализатор Къдринка Къдринова. Тя е уважаван български журналист с дългогодишна практика, активист на Съюза на българските журналисти, където списва електронната страница на съюза, а също така работи в сайта baricada.org
Мощен изблик на състрадание, солидарност, бързо събиране на помощи за пострадалите от адското земетресение в Турция и Сирия, събудена надежда, че човещината насред трагедията ще отвее и войнолюбската лудост...
И тутакси – удар в стена за порива към Сирия.
Освен, че е съсипана от насъскана отвън 12-годишна война, Сирия е затисната и със санкции от САЩ и ЕС, по-тежки от сегашните руини.
Те спъват и помощите сега. Висши американски чиновници назидават, как санкциите били наложени, защото правителството в Дамаск нарушавало човешките права и затова нямало да бъдат отменени.
А кой нарушава човешките права на бавно издъхващите под развалините и от жестокия студ хора, защото санкциите не пускат необходимата на спасителите техника? Или правата на ранените, които не оцеляват в болниците без медикаменти и оборудване? На Сирия помагат други страни – Русия, Иран, Ирак, Индия, ОАЕ, дори Афганистан и Либия. Но продължаването на западните санкции в сегашната обстановка си е геноцид.
По начало санкционната политика, спрямо която и да е суверенна държава, спрямо който и да е народ, е престъпление.
В трагични обстоятелства като сегашните това лъсва особено ясно. Дано отвори повече очи и души. И дано доброто не закъснява да стига до нуждаещите се, независимо в коя страна са.