Рядко се случват такива повреди, които виждаме в Турция. Сеизмичните вълни са били предимно вертикални и са се наслагвали, което е допринесло допълнително за сеизмичната сила. Това заяви проф. Петър Павлов от Националния център по сеизмично инженерство в предаването „Още от деня“ по БНТ.
Той допълни, че се вижда, че някои сгради реагират различно, тъй като са строени в различно време.
Проф. Павлов коментира, че след разрушително земетресение през 1999 г. в Турция, съседите ни са инвестирали доста средства в обучение на експерти и са засилили контрола на строителството, като са подобрили своята сеизмична школа. „Сега виждаме, че сградите, които са по-близо до столицата са по-устойчиви. Засегнатият район е по-отдалечен и явно контролът не е бил достатъчно строг. Освен това рухналите сгради са по-стари“, обясни експертът.
По думите на проф. Петър Павлов България разполага с лаборатории за симулиране на земетресения. „В една сеизмична лаборатория се проследява как конструкцията реагира на подобно въздействие. Школата ни за сеизмично инженерство е изключително добра“, увери той.
„В България сеизмичното изследване има дълга история. Оборудването, което се използва за защита на сградите при земетресения, е скъпо. Средно то би оскъпило сградата с 20%. Всяка една държава в сеизмична зона би трябвало да разполага със сеизмичен комплект. Целият процес на изграждане на една сграда следва три етапа – проектиране, строителство, експлоатация. Не знам как се осъществява контролът при извършване на ремонти. Трябва да се знае, че в панелните сгради всички стени са носещи и не бива да се събарят“, подчерта сеизмичният инженер.
„Всяко земетресение е урок за хората. То показва, че не могат да се решат проблемите от днес за утре. Всяка една страна трябва да има дългосрочна политика за сеизмична устойчивост на инфраструктурата си“, каза още проф. Павлов.