Преподобна Мелания, родом от Рим, е живяла в годините на император Хонорий (395-423 г.), син на Теодосий Велики. Знатните й родители я омъжили в ранна възраст и тя имала две деца. Но я постигнали големи изпитания. И двете й деца починали малолетни, а след известно време внезапно починал и съпругът й.
Тогава Мелания по заръката на Христос решила да посвети времето и средствата си за подпомагане на бедни и болни, приютявала пришелци, посещавала затворници. По това време в Рим имало голям интерес към люлката на християнството – Светите земи. Много хора заминавали за Палестина и Египет да се запознаят със светините, да им се поклонят и да се поучат от светците на ранната Църква.
Така също и латинският писател свети Йероним се установил в Палестина, където изучил еврейски език и превел цялата Библия на латински. Бабата на Мелания, чието име тя носела, също била на поклонение в Светите земи, където прекарала много време. Натам се отправила и благочестивата и образована вдовица Мелания.
След като посетила много места в Северна Африка и особено в Египет, тя стигнала до Йерусалим, където заживяла в скромна килия. Постепенно край нея се събрали и други жени и се образувал манастир с десетки подвижнички. Но след години на усилни трудове и пост светицата се разболяла от плеврит. Въпреки положените за нея грижи тя се упокоила, след като се причестила със светите тайни.
Свети Теофилакт бил роден на остров Евбея (днес в Гърция) и живял през XI век. Станал клирик в Цариград, а после бил избран за “архиепископ на България” със седалище в Охрид.
Той бил бележит църковен писател, тълкувал Свещеново Писание, съставил служби и жития на български светци, предал ценни исторически сведения за дейността на свети княз Борис и цар Симеон Велики.