Майка на дете със Синдром на Даун и редица придружаващи заболявания се бори да си върне сина обратно, след като той е отнет от властите в Испания.
Вергиния Кръстева заминава за Палма де Майорка със синът си Томи през 2015 в търсене на по-добри условия за лечението и образованието му.
Томи, тогава четиригодишен, започва да посещава местното училище като в началото всичко изглежда наред.
"Първоначално всичко вървеше много добре, беше много щастлив с децата от различни националности, всички много го обичаха и имаше нужното внимание от страна на децата. Докато на един рожден ден на дете от класа майките ме уведомиха, че синът ми е малтретиран в училище и попитаха дали знам това. Те ме посъветваха да отида на сутрешната закуска и да погледна в училищния двор какво се случва със сина ми Томи. Направих го и видях, че синът ми го малтретират групово различни деца на различна възраст. Те го душаха, сваляха му гащите, биеха му шамари и какви ли не още гаври. Направих снимки и веднага се обърнах към директора на училището с молба за помощ. Той ми вдигна скандал, че в никакъв случай нямам право да снимам, че детето е добре гледано в училище и че това просто им е играта", разказва Вергиния.
Следват смени на няколко училища, където Томи се сблъсква със същото отношение, а жалбите на майка му - със същото неглижиране на проблема.
"Институциите се намесват през 2017, когато пуснах първата жалба за малтретиране. Преди това опитвах само с молби до директорите на училищата и учителите. Започнах да вадя медицински и различни лекари от болницата и от здравните центрове често ми казваха, че това не може да продължава и че ще сезират всички социални институции. И казваха да пускам жалби в полицията. И въпреки че аз съм ги сезирала и лекарите пишеха във всяка епикриза, нямаше никаква реакция и ми казваха, че по-скоро аз си измислям и че това е игра. И започнаха от "Закрила на детето" да ме издирват и да ми казват, че детето не е малтретирано и това са измислени от мен неща. За първото и второто училище имах назначени служебни адвокати, които след две години формално ми изпратиха по мейл, че това е нормална игра между децата и че няма данни за престъпление.", посочи тя.
Всичко това продължава допреди 10 месеца, когато Томи е отнет от майка му и настанен от испанските власти в институция. Забрана да полага грижи за него е издадена и на баща му. На 13 януари предстои съдебно заседание по казуса, на което съдът трябва да се произнесе дали наложената спрямо детето мярка е подходяща за развитието му.
Майката на Томи се тревожи, тъй като местният ѝ адвокат я е предупредил, че испанската система е тромава и че се случва деца да останат блокирани извън семействата си с години.
Българската държава не може да се намесва в подобни казуси в чужди страни, коментира в "Денят започва" адвокат Йорданка Бекирска, президент на Комисията по семейно право към Федерацията на европейските адвокатури в Страсбург.
"В момента, в който български гражданин и детето му отидат в чужбина и се установят там, местоживеенето на детето се прехвърля във въпросната страна и правомощия имат само местните институции. Българската държава няма правомощия и не може да се намеси. Самият факт, че детето е отнето, е мярка, която са преценили, че трябва да бъде наложена. Дали е ефективна, съдът ще реши. Защото аз не мисля, че в момента то е добре обгрижено - настанено е в апартамент с други деца с увреждания", каза тя.
Бекирска цитира статистика от 2020, според която 107 български деца, които живеят в чужбина, са били отнети от семействата им от местни социални служби. Според нея в повечето случаи не може да става дума за дискриминация, а просто в страните с по-тромава съдебна система, тези случаи се проточват.
Тя посъветва майката на Томи да изчака делото и да се подготви много добре с доказателства, за да убеди съда, че насилието в училище е причината детето да не е добре, а не тя.