Който от трите израза за безнадеждност, означаващ никога, да изберете, все ще е верен. С такова усещане ни оставиха народните представители след яловите си изказвания днес, след като отхвърлиха предложеният проектосъстав на кабинет от първата по изборен резултат коалиция ГЕРБ-СДС.
Продължилите с часове партийни изявления не ни казаха нищо, абсолютно нищо ново. Познатите до болка взаимни обвинения на едни към други депутати, пак бяха повторени с непристорена злоба и непоносимост и днес.
С какво могат да обогатят човека и държавата подобни теснопартийни речитативи? Точно с нищо. Едните обвиняват и викат на другите, че са крадци и измамници, а те пък им отговарят със същото.
Неразбираемо за здравомислието е например съчетанието от взаимно противоречащи си фрази като
„Аз искам да има правителство, ама няма да подкрепя този кабинет”.
Нещо като циганина дето викал „искам, ама нямам желание”. Цялата им работа на нашите политици в съвремието ни е такава – искат и срещу корупцията да се борят, ама не пожелават, когато им се дава възможност. Едно казват пред камерите, микрофоните и на площада, друго вършат, когато попаднат във властта.
Аз разбирам, че всеки от партийните вождове днес твърде много се обича, ама честно казано вече се притеснявам, че някои ще вземат да се удавят в собствененото си себелюбие.
От нарцистичните си заблуди, те не излизат и след ясни изборни резултати, постигнати чрез машинно гласуване на последния вот.
Знам, че никак не е оптимистично, но наистина не виждам никаква възможност за съставяне на кабинет в рамките на този парламент от тук насетне. Още по-тъжно и безнадеждно е, че не съзирам друга светлина в тунела, освен тази от насрещния влак, т.е. и на следващи избори през март, резултатите ще са пак като сегашните. Независимо дали гласуваме с хартия или с машини. Впрочем дни наред депутатите се дърляха и затова, без да им светне, че по-важният проблем е да върнат хората към гласуването, защото изборната активност пада от вот на вот и това ще продължи. Като едни глупаци /по определението на Айнщайн/, ще продължаваме да правим едно и също, но ще се надяваме на различни резултати.
Що за орис е това – да искаме, ама да нямаме желание?!