Не ни стига самодейният театър в политиката и задкулисието на партийците, но вече не можем да се насладим на театъра и на киното у нас спокойно, защото някои актьори взеха активно да играят повече в живия живот, отколкото на театралната сцена или на снимачната площадка. Това обаче не показва уважение към Негово Величество Зрителят, който благоговее пред тези храмове на духа - театрите, а общинските и държавните от тях, каквито са повечето, всички издържаме с данъците си и билетите, тъй като става въпрос за некомерсиални институции.
Това си мисля от известно време, откакто в Народния театър съсловието се разбуни заради изявата на големия режисьор Александър Морфов и като майстор на графитите върху вратата на пиарката на институцията Велислава Кръстева. А пък красивата актриса Диана Димитрова тези дни взе, че се присети, че преди 5 години неин колега я бил пребил на снимачната площадка. Тя си мълчала цяла петилетка, за да не си развали градежа на кариерата ли или за друго?!
Снощи гледах отново чудесната постановка на Бина Харалампиева „Зимата на нашето недоволство” в тетър "Зад канала".
Великолепни актьори, прекрасен смислен текст, въобще удоволствие за сетивата. Ако сте пропуснали, наваксайте този дефицит, когато имате възможност!
Но... за пореден път се потресох от липсата на ред и възпитание у някои зрители, които се точиха като свински черва 15 минути след обявеното начало на спектакъла. Затова мисля, че е крайно време театрите да започнат да затварят вратите си за закъснели граждани веднага след обявеното начало. Един добре възпитан и ревностен зрител никога не бил нарушавал установените порядки заради собствения си егоизъм, неточност и некоректност. Не стига, че се точат дълго след началото на пиесата и притесняват всички останали зрители, ами и телефоните не си изключват и просташки огласяват залата през цялото време. Това, ако не е простотия до шия, не знам кое е! Как пък не им дожаля не за нас, зрителите в залата, но поне за Асен Блатечки, Малин Кръстев, Светлата Янчева и останалте от трупата, които бяха вживени в образите си и дългите, тежки и сериозни текстове по Джон Стайнбек!
Ми не, то дошло в театъра да си гледа чата и да блее в унес пред сцената! И това продължава години наред.
Тъй като няма как на такива да им се забрани да посещават храмовете на Мелпомена, се чудя защо администрациите не монтират устройства, които да блокират телефоните на наглеците, които тормозят всички около себе си!
Човек отива в театъра и киното, за да се откъсне от делника и битовизмите, да се среща с духовното и приказното, което му липсва в ежедневието.
Затова не разбирам и не приемам хората, призвани с таланта си да служат в тези храмове, да ме занимават с мръсното си бельо, а напоследък мнозина от тях правят точно това. Сигурна съм, че има начин примерно в Народния театър режисьорът и пиарката да решат проблемите помежду си, вместо да занимават цяла нация с това. Морфов е голям режисьор, дума да няма, но да дращи по вратите!?
Велислава Кръстева не е първият политически пиар в Народния театър, но може би все пак е редно да си тръгне от там, за да се успокоят истериите. А и така ще покаже своята благородност и висота над ниските страсти. Според мен в този съспенс, тя е без вина виновна, защото е очевидно нежелана от част от трупата, която прави подписка и иска оставката й.
Двойният аршин обаче боде очите,
защото доскоро драматург в НТ беше Захари Карабашлиев, един от учредителите на „Да, България”, който не крие своите политически пристрастия. Остава някак усещането, че политиката в театъра за едни е позволена, за други не е. Това определено не е демокрация, а някакви пристрастия и ниски емоции, които няма да е зле да се държат зад кулисите.
Ами какво да се каже за новата актьорска драма, която от вчера разиграва извън сцената актрисата Диана Димитрова! Само тя си знае защо реши да ни занимава с личните си драми от преди 5 години, когато твърди, че неин колега я бил пребил на снимачната площадка, но си мълчала досега, за да не си увреди кариерния растеж ли!
Чак прокуратурата се самосезира и тръгва разследване по този пернишки сериал, в който насилникът засега е неизвестен извършител.
Актрисата мълчи за самоличността на агресора, който я е насинил, а всякакви изхранващи се с правата на жените организации затичаха пред вятъра да громят неизвестния извършител.
Нямам представа как ще завърши тази сапунка, но съм наясно, че има много привлекателни жени, които не стават жертви на насилие, защото не го позволяват. Не спят с колегите и началниците си, за да градят кариера, но въпреки това успяват на различни поприща. С което по никакъв начин не оправдавам насилието срещу когото и да е и когато и да е. Просто разсъждавам като зрител от последния ред върху казуси и интриги, които зорлем ми натрапват, а би трябвало да ги държат зад кулисите и далеч от зрителите. Заради магията на театъра и киното и възпитателната роля, която априори имат, пък и може да е наивно, но ми се иска да продължа да вярвам в думите на Гогол, че „...театърът е катедра, от която може много да се говори за света на доброто."