Пореден ден ставаме свидетели на вълна от съпричастност и мобилизация на всички сили в търсенето на малкия Александър от Перник, но в същото време остава усещането за проблеми в начина, по който се провежда издирването. Може би заради липсата на успех.
Затова е важен и въпросът: как точно се провежда една издирвателна операция? Как се определя периметърът и как може да е сигурно, че е претърсен добре?
Специалисти-издирвачи, които дълго време са работили в системата, а някои от тях вече имат частна практика, разкриха детайли от подобни операции пред БНТ.
Те заявиха, че в София по неофициална информация всеки ден се издирва човек, а през ден - издирваният е дете. Издирване с издирване обаче не може да бъде сравнявано.
По презумпция обаче едно от най-важните неща, които стартират паралелно с издирвателните действия на изчезналия е да се разследва и кръгът от близки - къде са били през последните дни, с кого са се срещали, има ли някаква необичайна промяна в ритъма на живот. Защото това би дало основа за отхвърляне или потвърждаване на някаква хипотеза.
Освен това от съществено значение е къде последно се е намирал изчезналият човек. Ако е бил в градска среда служителите от отдел издирване съобщават в радиоефира на всички патрули. Докато една част издирват периметъра, друга част преглеждат всички налични записи от всички налични камери в този периметър. Издирвачите използват диспечерите на градския транспорт, болниците и други обекти, до които изчезналите лица може да са стигнали.
Има един много съществен елемент от издирването и той е проследяването на мобилните клетки. Ако по време на бягството детето или възрастният човек е носил със себе си телефон, дори да е изключен, може да бъде засечено последното място, на което апаратът е работил. Само че за да се случи това, за да може официалните органи да получат информация за мобилните клетки и за да проследят последните обаждания на човек, трябва да има образувано досъдебно производство.
Трябва да има разрешение от съда дори в случаи, в които става дума за издирване - няма механизъм, който да облекчава тези административни процедури, когато е ясно, че случаят е спешен и става въпрос за решения и информация, която трябва да бъде получена максимално рано.
Интересен въпрос е и до каква степен са оборудвани различните отдели в страната с техника от типа на термокамери и дронове. В много от случаите различните структури разчитат на комуникация помежду си, за да успеят да попълнят дупките в ресурсите.
Как обаче се променя процедурата с оглед на състоянието на издирвания - психологическо състояние, болест или друго? Издирвачите подхождат строго индивидуално към всеки случай. В практиката на хората, с които екипът ни разговаря например е имало случай на човек с аутизъм, който съвсем целенасочено е избягал, без да има логична причина, но съвсем ясно е планирал бягството си, дори гледайки маршрути в Google maps, и дори e изтрил хронологията, очевидно осъзнавайки, че ще бъде издирван.
Този човек е бил намерен в другия край на града след 2 дни търсене, защото издирващите са увеличили периметъра, тъй като са знаели, че това е човек, който въпреки диагнозата си или точно заради нея е много активен и може да стигне много далеч. Но не може и не бива да се търсят аналогии със случая на Сашко.